Европа може и да пощади премиера Сергей Станишев с умерена критика, за да не падне от власт, но няма да го послуша да не сравнява България с Швеция, Холандия, Великобритания и другите в ЕС. Молбата му, отправена във вторник чрез британския в. "Файнаншъл таймс", не среща разбиране в европейската статистическа служба Евростат, чиято работа е точно такава - да сравнява държавите.

Нейният годишник за 2008 г. показва как изглежда България, съпоставена с останалите 26 държави от ЕС. Той ни уверява, че "народите по-лесно се разбират едни други, ако познават взаимно условията си за живот и работа", но Станишев е прав да се сърди: срамно е да се показва "къде сме ние" след една година членство в ЕС, с което трябваше да се гордеем. Българският премиер няма как да се съгласи с генералния директор на Евростат Ерве Каре, който пише в предговора на обемистия статистически труд от близо 600 страници, че "официалната статистика е обществено благо и основа за плавно функциониране на демокрацията". Осъзнае ли българинът колко е зле в сравнение с "нормалните държави", би трябвало да раздруса демокрацията заради властта, която плавно го лишава от обществени блага.

Сравненията са възможни само при сравними статистики, които изискват "общ статистически език", обясняват еврочиновниците. Да вземем за пример езика на министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който ни уверява, че в България има висока инфлация, защото доходите на хората растат бързо. Получават много пари, харчат ги, с което повишават търсенето спрямо предлагането на пазара. През 2007 г. цените у нас са нараснали с 12% и са достигнали 44% от средното равнище в ЕС. Което ще рече голям темп на заплатите и евтиния на пазара:



Граби, народе!



Особено ако се има предвид, че храните, за които българинът харчи една трета от доходите си, са скочили с цели 25%. Сигурно джобът му съвсем е натежал по логиката на министър Димитров.

Евростат обаче има друга логика - високата инфлация не е белег за замогване. Какво получава българинът - 1.65 евро на час - и с пробития си джоб се смъква на европейското дъно. В ЕС средното равнище е 20.65 евро на час. Това означава, че заплащането у нас е 8% от средноевропейското. Човек да се чуди как такива немощни доходи са вдигнали цените до 44% от европейските.

Любимото занимание на управляващите е да обясняват, че щом сме част от европейския пазар, цените ще се изравняват. Те обаче пропускат да забележат, че пазарът на труда също участва във формирането на цените. Така например в Белгия промишленият работник "струва" 48 500 евро на работодателя си (като се включат заплати, осигуровки и пр. разходи), а българският работник е 20 пъти по-евтин (2300 евро). Властите у нас не забелязват и спекулантите, които прибират разликата между ниско заплащане и високи цени на крайните продукти. Спекулантите обаче се забелязват по скъпите джипове, чиято концентрация в България е далеч по-голяма, отколкото в страните, които ги произвеждат.



За да има толкова разбогатели хора,



трябва да има много повече обеднели. У нас 15% от работещите получават минимални заплати - почти колкото във Франция. Само че минималната заплата в България е 92 евро, а във Франция - 1280 евро, което означава разлика 14 пъти, докато разликата в цените между двете държави е 2.4 пъти. За да живее българският бедняк като френския, би трябвало да получава 533 евро минимална заплата (1066 лв.), или 5.8 пъти повече. Паднат ли временните ограничения на трудовия пазар във Франция през 2014 г., българите ще знаят и без да питат Евростат къде да се насочат. Нали са франкофони.

Ръководният български чиновник обича да внушава вина на народа си за неговия хал. Още от времето на социализма до днес му се обяснява, че



получава малко, защото има ниска производителност



Евростат сякаш дава рамо на управляващите: производителността на българина е 35% от средната в ЕС, докато на французина е 125%, което означава разлика 3.6 пъти. Макар че не е достатъчна, за да оправдае голямата разлика в доходите, както и по-малкото разминаване в цените, все пак тя е обективен факт. Друг е въпросът защо същият българин има производителност като другите западноевропейци, когато бъде допуснат да работи в техни предприятия - не им отстъпва нито по квалификация, нито по усърдие. Явно ниската производителност се дължи не толкова на работещите, колкото на работодателите, които не разбират от модерна организация на труда, но се справят с ограбването на труда.

Законно работещите българи зад граница и в България градят различен образ на родината си, обясни на 28 май френският евродепутат Ален Ламасур в лекция пред Дипломатическия институт към МВнР в София. "България е страна с много добра репутация в Брюксел и Страсбург благодарение на качеството на нейните граждани, които работят там. Но България има лоша репутация поради (не)компетентността и (не)почтеността на своята администрация", каза Ален Ламасур, който е бивш министър по европейските въпроси на Франция.

Ето че и българските чиновници, поставени в различна среда, дават различни резултати. Проблемът очевидно е в организацията на държавата, която - както установява Евростат - все повече се изпразва от българи.

Според прогнозата



България ще загуби до 2050 г. една трета



от населението си (2.7 млн. души) и по този показател ще оглави европейската класация. Рекордьор ще бъде Северозападна България, която ще бъде напусната от 40-45% от жителите си. В държавата ще останат 5 млн. души, като по естествени причини (висока смъртност и ниска раждаемост) населението ще се топи годишно с около 40 хиляди души. Освен това емиграцията ще изпразва страната с още 60-80 хиляди души годишно.

Но всяко зло - за добро, и обратното. Колкото по-беден е някой европейски район, толкова по-големи шансове има да кандидатства за пари от кохезионния фонд, предназначен главно за строителство на пътища и за опазване на околната среда. За беден се смята всеки район, където доходът на жител е под 90% от средното равнище в ЕС. По този показател България е без конкуренция и цялата й територия попада в класацията.

Ако не й бъдат замразени европарите за вечни времена (поради непоправима крадливост на фирмите и корумпираност на администрацията), тя ще се стабилизира и ще стане привлекателна през 2031 г., когато ще започне да привлича по 13 хиляди имигранти годишно, прогнозира Евростат. Но тогава и Турция би могла да е станала член на ЕС, при това най-многолюдният, което би означавало, че ще има на границата си широк обезлюден терен за разселване.