Разлистваме съботно-неделните страници и пъшкаме от завист по живота на богатите, прочутите и красивите.
Сладка работа е тая на президента Стоянов и семейството му. В "168 часа" например пишеше, че синът Стефан Стоянов въртял пет офшорки, но това не е толкова важно, защото има неща, които не се купуват с пари. В "Труд" четем интервю с другарката на президента Петър - Антонина. Дамата, която помним с отличния й усет за шапки, споделя невероятни неща. В качество на членове на управителния съвет на фондация "Клинтън", двамата се срещат с личности, които простите хора гледаме само на картинка: "Той (Петър), изглежда, е сред любимците на шефката на протокола, защото все му намира място ту до Барбра Стрейзанд, ту до Анджелина Джоли".
Пак в "Труд" за убежището на друг фамозен, красив и душевно богат българин: "Една нощ в "сарая" на Доган. "Труд" първи влезе в хотела". Райските хубости на това комплексче няма какво да ги описваме, но малко се стъписахме от следния пасаж: "Поръчваме си - репортерката салата с малка ракия, фотографката - малка бира с пилешки хапки"... (По въпросите около хотела-сарай виж и съседния материал).
Загледахме се в "Монитор", че има позиции на хай персони относно лайфстайла и модата - най-важните съставки на живота във висшето общество. Ники Кънчев например казва така: "...симпатизирам на Джорджо Армани... Допадат ми и парфюмите му". В съседното каре на вестника се оказва, че в чантичката на ВИП дама има телефон на "Армани". А малко по-нататък има цяла страница със заглавие "Измамниците ухаят на "Армани". Не знам за другите читатели, но прелитащият е объркан от това послание - не че ще различи аромат на "Армани" от "Азис" (и такъв парфюм има, пише "Стандарт"), но все пак...
И накрая малко шик от водещото заглавие на "Новинар": "Политици и нотариуси броят 4000 евро за очила с диоптър с инкрустирани диаманти". Защо точно нотариусите - това е въпрос с непостижим за скромния ум отговор.
за автора.Жалко, че в същия този печат не пише нищо за lux only на главните му редактори











