Отивам тия дни при баджанака и му викам - глей сега, баджанак, вече няма шест-пет, хора европейци сме, затова дай да приказваме сериозно като бизнесмен с бизнесмен. На мене, викам, срочно ми трябва фактура за дванайсет хиляди тона суров слънчоглед, ти ми даваш фактурата, аз ти плащам кило и двеста, за да се впише в регистрите движение на стоката, а като се финализира сделката окончателно, получаваш десет на сто от помощите, дето ще дойдат по оная програма на Евросъюза, не помня как й беше заглавието.

А баджанакът се дърпа! Абе, вика, някак си хич не ми стои по европейски тоя евробизнес, десет на сто никакъв процент не са, те са си нищо и половина, знам ги аз тия европрограми, не помня как им беше заглавието, по тях дават сума ти европари, тъй че си е редно да делим по европейски, наполовина. Иначе или си търси фактура другаде, вика, или ходи сей слънчоглед, пък пали свещи в черквата да е добра реколтата.

Слушай бе, човек, викам му, ти направо си подминаваш късмета! Европеецът от слънчоглед разбира колкото от шкембе, демек нищо не разбира, затова няма избор, той гледа само фактурите и само на тях той вярва, изобщо не се занимава с другото. Той ти дава пари, ако си произвел слънчоглед. Затова аз по фактура купувам слънчогледа от тебе, продавам го пак по фактура в една маслобойна и всичко е тип-топ - европейската програма, не помня как й беше заглавието обаче, тя осребрява всичко!

А баджанакът - може, вика, ама накрая олио няма да прокапе, пък тогава, като дойде оная ми ти Европа, па като почне да пита защо няма олио, и стана тя, каквато стана.

Виж бе, баджанак, викам му аз, ако стане нещо такова, веднага им купувам цяла композиция олио, щом се налага, пак по фактура, разбира се, и ги оливам тия, дето ще ме проверяват. Имам свои хора търговци, фактури от магазините ще им покажа, и касови бележки дори, че олиото е произведено, купено и продадено, и по бира ще ги черпя, задето са ми помогнали. Ама ти гарантирам, че чак дотам няма да се стигне, викам, дотам никога не се е стигало, само са оставали неусвоени милиони от разните програми, не помня как им беше заглавието, и ни излиза лошо име на държавата.

А пък баджанакът се гъне - абе, то тъй си е, вика, ама фактурата си е фактура, за нея си има параграф от Наказателния кодекс и други разни такива. И тогава ми стана ясен баджанакът. Значи ние можем да се фукаме по цял свят с какво ли не, ама сме си шубелии! Ние нито Америка ще открием, нито Европа ще обогатим със своя характерен колорит, дето ни е най-голямата гордост. Така че какво друго можех да направя освен да изпия на баджанака половинка ракия и да си тръгна.

И си тръгнах към Европа, както сигурно се досещате, и го оставих да търси фактура за слънчоглед. Защото си го знам аз него - подпали му фитила и му гледай сеира! А всъщност бизнесът изобщо не е в слънчогледа, ами в тиквените семки. И в момента изобщо не ми трябваше никаква фактура, ами да изпързалям един конкурент.

Тъй де. Европейска работа.