Резултатите от задължителните матури потвърдиха факта, че най-доброто образование се дава в езиковите гимназии. На практика всички училища в ТОП 10 на оценките по български език и литература са такива. Но първо в класацията не е българско училище, а Американският колеж в София. Неговите 96 зрелостници са изкарали среден успех от 5.80 на задължителния изпит.



Като цяло профилираните гимназии (езикови и математически) са първи в представянето със среден успех 5.30. Следват ги възпитаниците на училищата по изкуствата със среден резултат 4.81. "Обикновените" гимназии, където се обучават 24 464 ученици, са на стотна от петицата - 4.49. Техникумите са на опашката с 4.03 среден успех. Те са мнозинство и в класацията на 10-те училища с най-слаб успех на матурата по български. Учудващо е "постижението" на Професионалната гимназия по подемна и строителна техника в София. Учениците й са със среден успех 2.89.

Класацията на най-добре представилите се общини е съвсем неочаквана. Въпреки че десетте най-добри училища са в областните градове, в ТОП 10 на общините има само една голяма, и то едва на 10-о място - София. На първо място е Челопеч, където 35-те зрелостници са изкарали среден успех от 5.34. В десетката на най-добрите са и общини със смесено население като Ихтиман, Златоград, Ардино. При тях обаче учениците са многократно по-малко от тези в големите градове, затова и данните едва ли са показателни за високо качество на образованието. По-скоро са още един аргумент за твърденията, че на места масово се е преписвало, другаде учители са диктували готови отговори, а при оценяването е имало и проверяващи със съвсем снижени критерии. И тук в челото на класацията има едно "чуждо" училище - българското училище в Братислава.

В представянето по области няма изненади - първи са столичните ученици с успех от 4.67, а в дъното - областите със смесено население - Търговище (4.06), Разград (4.09) и Шумен (4.21). Най-висок резултат по история са изкарали във Враца - 4.18. Най-драматични са резултатите по история в Бургас (3.32) и в Разград (3.33). По английски език Ловеч е първи с 5.36, а по немски език учениците от Бургас (5.55) и от Ловеч (5.62) се справят най-добре.

Двойките са 8920, като 1047 зрелостници са с по 2 двойки. 28 550 са отличните оценки, 8591 деца са с по 2 отлични оценки. С по 100 т. са оценени 4124 младежи, като и на двата си изпита максимален резултат имат 129. Близо 11% не са прескочили летвата на матурите. Приблизително толкова - 12% са и с по 2 отлични оценки.

"Успехът на професионалните гимназии не е добър, а трябва да се има предвид, че това е почти половината випуск - 33 911 зрелостници", коментира просветният министър Даниел Вълчев. Според него между различните училища съществуват големи разлики в оценките. "Това е разбираемо и може да се обясни с различния брой часове по отделните предмети, но вероятно причините ще се окажат по-дълбоки и ще се анализират", добави министърът. "Едва 1/5 от 60-те процента ученици, които изобщо са писали текст в рамките на изпита, са се представили успешно", посочи още Вълчев. Той определи и като незадоволителни оценките по предмети, които формират ценностната система.

Другият основен извод е, че по някои предмети има голямо разминаване между оценките от матурите и от дипломите за 2007 г. Най-видима е разликата по философия. Там резултатите на изпита са с 1.50 по-ниски от средните оценки, записани в дипломите от 2007 г. Разминаване от 1.17 има и по френски, но в обратната посока. Средната оценка от матурата тази година е 5.77, а от дипломите м.г. - 4.60. Над една единица е разминаването и в оценките по история и цивилизация. След 20 юни, когато ще станат готови дипломите, ще се направи сравнение и с оценките от тазгодишните дипломи. Според Вълчев трябва да се стимулират тези учители, които сравнително вярно са оценили учениците си.

Предстои просветните експерти да анализират резултатите със специалисти по отделните предмети. Обсъжда се промяна, която да даде по-голяма тежест на въпросите с отворен отговор и на писането на текст. Срещу десетина квестори пък предстои да започнат дисциплинарни производства, тъй като са доказани случаи на преписване.



ПОЗИЦИИ

Образователната система работи за създаването на елит, който успешно се състезава със световния, но не работи за учениците на средното ниво, коментира резултатите Мира Янова от MБМД. Тя препоръча образованието да е подобно на системата в САЩ - да е насочено към средното ниво ученици, а с талантливите или изоставащите да се работи допълнително. Оценката на Евгени Дайнов е, че децата трябва да се формират като личности със собствено мнение, а не системата да работи на принципа "наливане на псевдознание в празни кофи". В Американския колеж всеки ден изпълняват задачи и се изискват ежедневни усилия - да се самоконтролират, да се лишават от определени неща, така е и в другите езикови или математически гимназии и това е причината за добрите им резултати, посочи психологът Христо Монов от СУ.

Според Кольо Колев от "Медиана" един задължителен изпит по български не е достатъчен. "В близките от 1 до 3 години не трябва да се очаква въвеждане на втора задължителна матура по математика, макар че трябва да я има", коментира Вълчев. Според него първо обществото трябва да свикне с тези матури, да се подобри контролът и самите тестове и тогава може да се мисли за втора задължителна матура.