Не плахата поява на средна класа; не обезлюдяването на селата и гетоизирането на градовете; не разграбването на държавата от подставени лица и фирми; не социалдемократизацията на левицата и християндемократизацията на десницата; не приемането в НАТО и ЕС; не дори и коалицията от една уж социалистическа, друга уж немонархическа и трета уж неетническа партия, а слухът за една зрелостна работа е най-надеждният индикатор за край на прехода към т. нар. пазарно общество и още по т.нар. демокрация. Разбира се, ако човек си пада по поставяне на граници и вярва, че пазарното общество и демокрацията безопасно се съчетават в представата за всеобщо щастие и задължителен прогрес.

В случая това се налага, защото голяма част от поколението, родено, възпитавано, обучавано през тоя митичен преход, бе подложена на масов формален изпит; друга не малка част нямаше тая възможност - тя скъса с училището далеч преди матурите. Формалният изпит има обаче съдържателен резултат, различен от обявените не само защото изпитните материали бяха нарочно олекотени и мярката за оценяване бе дръпната до най-ниско равнище, та да получат диплома за средно образование възможно най-много ученици. Сам по себе си резултатът е интересен като образ на прехода в твърде сериозно отношение - ценностното, което не трябва да се бърка с оценките. То се подминава в лицемерните вайкания за слабата подготовка, в злорадото изобличаване на технически грешки и блокирали сайтове на МОН, в глупавите сравнения на резултати по различни предмети и училища, в още по-глупавите очаквания, че поредната говорилня ще помогне на образователната реформа в частност и на страната изобщо. И как не: не знаели имената на възрожденци; почти половината не писали нищо за любовта на Шибил и Рада, някои даже намеквали за трепети между Шибил и бея; играели на тото в тестовете; избирали втора матура наслуки; преписвали масово; разсъждавали повърхностно - че кой, завършил средно било през петдесетте, било през осемдесетте години, няма да се стресне и възмути от това?



Нещата изцяло приличат на милата семейна изненада,



че децата май са кривнали и трябва да се вкарат в пътя, който загрижените членове на семейството смятат за правилен. Децата на България! - викат и късат ризи, сякаш нацията е в групов брак, чиито деца са общи, а съответно и грижите за тях.

Матурата показа, че повечето от тези деца не мислят така и не им пука от семейната загриженост. Поради което се отказват и от семейния опит, придобит тогава, когато важността на дипломата се определяше от неизтребимата възпитателна илюзия, че получените и формално оценени знания са оценка и на подготовката за "живота". И с право не им пука. За деветнадесет години те не само видяха, но и изживяха нейното опровержение, пробило окончателно и безвъзвратно стените на училището с всичките красоти на свободата, която не прекрачва барикади, а подритва ценности. След това остават обикновено парцаливите надежди, служещи за забърсване на праха от порутената традиция.

Ако помните, преходът започна с надежда за по-справедливо и по-човешко уреждане на общия ни живот. Вървеше със заклинания за лична инициатива и гражданска ангажираност. Ориентираше се по сенилни видения на предвоенното добруване и по въобразени примери за нормалност, убедително онагледявани с банани по Великден и ягоди по Коледа. Разчиташе на националната способност за оцеляване и пресметливото използване на тялото за жизнен успех. Виждаше бъдещето в компютри и английски, но и във водосвети, възкресявания, препогребвания и паметници на минали величия.

Тая парцалива видимост, съчетана с фрагменти от спомнени уроци и рекламни клипове,



се въпроизведе в матурите по чудесен начин



от поколението, расло в нея - несериозно и с насмешка. То се отнесе формално към матурите така, както формално се отнасяха с него по време на израстването му, смятайки, че училището не толкова ще го подготви, колкото ще го опази от "истинския живот". Което не пречеше постоянно да се напомня, че образованието е длъжно да се съобразява с бизнеса и да се ругаят учителите, че не си гледали работата, но въртели частни уроци за над 600 милиона лева.

Хубав символ на всичко това е една зрелостна работа, слухът за която броди след матурите. Макар и непроверен, той заслужава да се сподели, за да станат още по-ясни нещата. Впрочем броденето като слух принадлежи към природата на символите: дори измислени, те имат свойството да правят действителността още по-действителна. Та във въпросната работа бил решен криво-ляво тестът, а по темата за любовта било написано единствено и само: "Правете любов, не матури". И имало приложен презерватив. Слава Богу, неупотребяван, казват видели я.

При все по-нарастващата грижа за образованието догодина като нищо ще цъфне и използван. Защото квесторите, понеже освен учители са и родители, все повече ще разбират, че от 2008-а нататък на матури ще се явяват не техните и не нашите деца, а децата на прехода. Те знаят, че ще успеят без образование така, както и ще са щастливи в любовта при "безопасен секс" дори по време на изпит. В известен смисъл това е съзвучно с представите за политика у нас: доколкото подобен изпит са изборите, тя е възможна само при легитимирането си от безопасно образовани. Или още по-сигурно - от напълно необразовани хора. Естествено на тях никога няма да им хрумне да правят преходи, а ще са щастливи със статуквото, гарантиращо им свобода, безопасност и щастие предимно под формата на презерватив.