"Работех като инженер в офис на чуждестранна фирма в Бургас. Работодателят ми предложи да прекратим отношенията си срещу заплащане на обезщетение. Той ме покани да се разделим срещу 2 заплати плюс парите за неползван отпуск. Подписах веднага писмото му, но когато случайно след 3 дни видях Кодекса на труда, разбрах, че ме е измамил. Защото там пише 4 заплати. Какви са правата ми ? Юристи ме съветват да го съдя за още 2 заплати, но други адвокати ми казват, че има опасност да се върна на работа и да връщам вече платените пари?!"

Боян Бонев



Прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение за нашето законодателство е сравнително стар текст в Кодекса на труда (КТ) - той е в сила от 31 март 2001 г. Нормата е рецепция (пригаждане) на скандинавски правни норми в българските трудовоправни условия. От гледна точка на класифицирането на нормата тя попада в графата "по взаимно съгласие". Доброволността на подхода произтича от недвусмислената заявка още в първото изречение на чл. 331, ал. 1 от КТ, което предвижда процедурата по преустановяване на трудовия договор да започне с предложение.

Важно е да се знае, че инициативата за това прекратяване е само и единствено на работодателя. Съгласно чл. 331 от КТ работодателят може да предложи по своя инициатива прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако пък приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер. Хипотезата на чл. 331 от КТ дава право на страните по правоотношението да се уговарят за размера на обезщетението, както и да постигнат съгласие за датата, от която се прекратява договорът, и др. п.

В конкретния случай работодателят се е опитал да смеси две несъвместими неща - отправил е конкретно предложение, но с по-ниски стойности. По закон е достатъчно предложението да е отправено писмено, да е прието писмено от работника, а сумата е закована в КТ - 4 или повече от 4 последни брутни възнаграждения. Ако обезщетението не се изплати в едномесечен срок, отпада основанието за прекратяване на трудовия договор.

В конкретния случай читателят има два пътя за защита. Първият вариант е да поиска най-напред от работодателя, а ако той откаже, след това и от съда да му бъдат доизплатени липсващите по закон 2 брутни трудови възнаграждения, за да станат общо 4 заплати. Това би бил добър вариант за служителя, тъй като той вече е започнал работа в друга фирма и не желае да се връща при недобросъвестния си бивш работодател. Вторият път за защита е Кодексът на труда, който не допуска такива съглашения за по-малко от 4 брутни трудови възнаграждения. Поради неплащането на минималния праг на обезщетението от поне 4 заплати работникът има право да счита (такава е и съдебната практика), че трудовото му правоотношение не е прекратено, и да поиска възстановяване на работа. Неизплащането на обезщетението представлява финансово нарушение на работодателя, водещо до правни последици за него самия и за работника. Икономическите затруднения или липсата на пари са без значение. Неплащането води до отпадане на основанието за прекратяване, т.е. правоотношението никога не е преустановявало действието си и всяко възпрепятстване на работника да изпълнява трудовите си задължения води на работодателя и виновните длъжностни лица имуществената отговорност по чл. 213 и чл. 214 КТ за недопускане до работа. Кратките изводи от тази разпоредба са, че за засегнатите работници или служители остават непрекратеният трудов договор и един месец, който им се признава за трудов стаж. Конкретният въпрос третира едно голямо нарушение на работодателя, който в грубо противоречие с КТ е прекратил трудовия договор срещу по-малко от 4 заплати. Ако съдът признае това прекратяване на незаконно и го отмени, се поставя въпросът за възстановяване от работника на платените му суми с оглед връщането му на работа.