|
| Красимир Добрев |
Атанаска Георгиева
Според Семейния кодекс (СК) размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя в граници, установени от Министерския съвет. Колкото и да не е за вярване, това става с едно правителствено постановление, прието в далечната 1985 г. и променено през 2002 г. Определени са и граници - от 30 до 80 лв.
Тези суми са смешни - парите не биха стигнали дори за няколко пакета памперси или пък за половин комплект учебници, ако детето е по-голямо. За съжаление обаче това е действителността в момента и при разводи съдилищата присъждат точно в тези граници. По изключение последните могат да определят издръжки и под минимума, и под максимума.
В проекта за изцяло нов Семеен кодекс, който върви сега на обществено обсъждане, е заложено да няма минимален и максимален размер на издръжката. Чуват се основателно гласове, че това е правилно за горната граница, но трябва да има предвиден минимум.
Така или иначе и сега, и по бъдещия СК съдът преценява и решава каква издръжка да се даде в съответния момент.
После обаче идва проблемът с плащането и получаването на издръжката. В идеалните варианти в съдебните решения за развода, в които е отбелязан размерът на издръжката, се записва и датата, на която се плаща издръжката, както и начинът на издължаване. Издръжката е месечно задължение, което може да се плаща на ръка, по банков път, да се удържа от заплата и т.н.
Естествено, основните драми възникват, когато този, който е осъден да плаща издръжката, отказва да го прави, крие се, шикалкави. Трябва да се отбележи, че законодателството предвижда много защитни механизми, които да гарантират ако не изцяло, то в огромната част от случаите събирането на издръжката.
Така според чл. 75 от СК родител може да бъде дори лишен от родителски права, ако без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка. Според Гражданския процесуален кодекс исковете за издръжка се водят по бързото производство. Освен това за тях не се събират такси и разноски. Тези искове може да се завеждат и пред съда по местожителството на човека, който трябва да получава издръжката.
Пак по ГПК се допуска предварително изпълнение на решението, когато се присъжда издръжка. И принудителното изпълнение в тези случаи върви по облекчен режим. Освен това, когато има задължение за издръжка, съответният длъжник не може да претендира, че при изпълнението му се прибира несеквестируема вещ. Просто за тези вземания не важи забраната да се изпълнява срещу определени вещи, посочени в самия Кодекс, както и в нарочен списък, приет от Министерския съвет. При издръжка може да събира отвсякъде и всичко.
ГПК е категоричен също, че не важат и общите ограничения при събиране от заплата. Кодексът предвижда например, че съдебен изпълнител може да търси суми, които са до размера на минималната работна заплата. При издръжката обаче това ограничение не важи. В тези случаи присъдената сума за издръжка се взима изцяло, а удръжките за другите задължения на осъдения за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
Специални правила за издръжка има и при процедурата за запор на трудово възнаграждение. Съобщението за запор по вземане за издръжка се вписва в служебната или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване.
Според все още действащата и много остаряла наредба за изплащане от държавата на присъдена издръжка е записано, че тя се плаща от общините в "размера, определен със съдебното решение". Това става в случаите, когато длъжникът е с неизвестен адрес, отбива редовната си военна служба или е в затвора. Средствата се отпускат от общините, те си ги възстановяват от държавния бюджет, а той - от длъжниците. Ако осъденият родител не погаси сам задълженията си, държавата може да запорира трудовите му възнаграждения и да продаде имотите му. Родителят, който не може да плаща, остава длъжник на държавата и трябва да й върне парите с лихва. Искането за плащане на издръжката от държавата се пише до общината.
Освен това може да се пусне и сигнал до прокуратурата за неплащането, за да се образува наказателно дело. Според Наказателния кодекс всеки, който съзнателно не плаща издръжка в размер на две или повече месечни вноски, може да получи наказателна присъда, изразяваща се в поправителен труд. Ако плати до постановяване на присъдата, лицето може да се спаси. Ако обаче повторно спре да плаща за 2 или повече месеца, може да получи до 2 години затвор.