|
| Консервативният полски президент Лех Качински спъваше изработването на Лисабонския договор до последно, а сега е от първите, които го атакуват след ирландското "не". |
Условието за интеграционен капацитет бе поставено за първи път на Европейския съвет в Брюксел през декември 2006 г., но не бе дефинирано. Тогава ЕС се съгласи да приеме България и Румъния през 2007 г., но си направи извода, че разширяването не бива да продължава по същия начин.
В проекторезолюцията, по която ще има дебат на 9 юли в Страсбург, се пояснява, че интеграционният капацитет на ЕС включва четири елемента:
1. Новите държави да допринасят, а не да пречат на съюза да постига целите си.
2. Институционалната рамка на съюза да е годна за ефикасно управление (това означава първо да влезе в сила Лисабонският договор за реформа).
3. Финансовите средства на съюза да са достатъчни, за да посрещнат новите разходи за социално и икономическо сближаване.
4. Чрез комуникационна стратегия обществеността да е добре информирана за последиците от разширяването.
Стратегията предвижда, че "всяко разширяване трябва да бъде последвано от адекватно консолидиране". Това означава, че след петото разширяване, в което се включва и България, ще има пауза. Възможно е да се направи изключение само за Хърватия, която до края на годината ще отвори всички преговорни глави. Но дори и тя ще остане извън ЕС, докато не влезе в сила Лисабонският договор.
ЗАСЕЧКА
Полският президент Лех Качински отказа да подпише Лисабонския договор въпреки ратификацията му от парламента, защото след ирландското "не" станал безсмислен. Документът може да влезе в сила само след ратификация от всичките 27 страни в ЕС. "Ако нарушим правото на единодушие само веднъж, то няма да съществува никога повече", каза Качински.
Ден по-рано германският президент Хорст Кьолер също обяви, че няма да подпише закона за ратификация на договора, приет от Бундестага и Бундесрата, защото ще чака зелена светлина от Конституционния съд. Радикалната левица внесе жалба, че договорът противоречи на конституцията. Подобно е положението и в Чехия, където се чака Конституционният съд да каже наесен има ли противоречие между договора и конституцията на страната.
Ден по-рано германският президент Хорст Кьолер също обяви, че няма да подпише закона за ратификация на договора, приет от Бундестага и Бундесрата, защото ще чака зелена светлина от Конституционния съд. Радикалната левица внесе жалба, че договорът противоречи на конституцията. Подобно е положението и в Чехия, където се чака Конституционният съд да каже наесен има ли противоречие между договора и конституцията на страната.











