Водещ: Здравейте, драги зрители, вие сте със седмичното обзорно предаване за политика и лайфстайл "Експлозия". Виждате, че в студиото е страшна навалица, в коридорите също е пълно с лидери от най-висок калибър, но няма как - въздухът трепери! За да очертаем полето на дебата, бих искал участниците да се придържат към най-главното - колко бързо пристигнахте в зоната на експлозията и с какво бяхте облечени. Впрочем тук прилича на склад за боеприпаси, отдавна прехвърлил капацитета си, май нямаше нужда да обявявам темата на предаването, дори от мен твърде няма нужда и едва ли ще успея да взема думата отново. Но пък това си има положителна страна - предаването си върви само, аз да река, и до морето мога да отскоча (взима си довиждане с публиката, дебатът избухва).

Бойко Б.: Мисля, че едва ли има човек в държавата, който да не е наясно, че ситуацията около взрива край Челопечене аз я овладях още преди да възникне. Такъв ми е стилът и ако щете - такъв ми е опорно-двигателният апарат. Чепинци го познавам като левия си чепик, а че нямаше печени человеци в Челопечене, заслугата е изцяло моя. Добре, че съм аз, да свърша работата на държавата...

Михаил М.: Полицията и пожарната стигнаха първи до сърцето на фронта и това е медицински факт. Факт, независим от жалките популистки крясъци на г-н Бойко. Не обичам да ме изкарват по-флегматичен, отколкото съм - докато Бойко не ми се извини, няма да пусна автобусите до района! Това за мен вече е дело на честта!

Емел Е.: Защо се поставя под въпрос моята реакция и какво значение има как съм се движила в пространството? Аз не съм се мотала - през цялото време, докато се грижех за тоалета си, бях духом на терена. Избирам си обувки за събитието, гледам върховете на токчетата, а сърцето ми е при експлозиите... Някои критикуваха прическата ми - болно ми е да го призная, но действително съм била и по-добре фризирана. Но аз искам да попитам критикарите си - какъв човек трябва да си, за да сочиш с пръст едно малко женско несъвършенство в тази екстремна ситуация!

Георги П.: Като главнокомандващ, разбира се, и аз посетих фронта. Избрах камуфлажна форма, все пак бойна обстановка е, пък и това си е облекло за лов. Взех си и пушката, обичам да комбинирам тези излизания от града с ловни излети. С мен беше и верният ми оръженосец Иванчо. Той проявява такава интелектуална твърдост понякога, че сърцето ми затуптява с пулса на историята. (Хор от интелектуалци евнуси запява благодарствена меса.)

Даниел В.: Искам да кажа, че съм доста огорчен от медиите. Аз също бях на терена, лицето ми беше огряно и вдъхновено от светлината на експлозиите, а никой не отрази това. Някой ще каже, че не ми е в ресора, но нима личният положителен пример не е най-важното нещо в образованието? Лично евакуирах от зоната няколко госпожици и организирах скаутски лагер - нима примерът за доблест вече не е педагогичен? Тук нося някои интересни кадри - обикновени снимки от телефон, а са толкова въздействащи - спасявам на ръце момичета на фона на зарево. Аз лично си сложих на десктопа такава снимка и просто ми е болно, че това не е публичен факт.

Николай Ц.: Бидейки военен, разбира се, имам отношение към събитието. Питат ме защо съм мълчал 40 минути - защото предпочитам да не говоря глупости. Аз съм скромен човек и не държа да съм постоянно пред камерите. Същото се отнася и за облеклото ми - дори не си облякох парадна униформа за събитието. Свикнал съм да не парадирам - нито с бизнеса и състоянието си, нито пък нещо искам да си натрапвам мнението.

(...)(...)

Симеон С. (взима думата след многочасови дебати): Винаги съм казвал, че не обичам бомбастиката и да се реагира прибързано...