Има надежда за истинските привърженици на ЦСКА! Дойната крава почти е издоена, източена и разпродадена. След това меркантилните или пък жадните за имидж доячи просто ще се махнат. За да останат тези, които със сигурност им пука за клуба. И Димитър Пенев. Защото тъкмо Пената се оказа винаги готовият да се притече на помощ и да вади кестените от огъня (за да избегнем по-силния епитет с измитането на нещо от земята).

Вече над десетилетие стават крупни машинации или дребни далаверки на гърба на ЦСКА. А когато ситуацията стане критична, в боя пак е хвърлен Пенев.

Загърбваме властването на Валентин Михов и Петър Калпакчиев, когато пари имаше и се даваха, но некадърни ръководни кадри надолу пак водеха до провал.

Даже може някак да се преглътне ерата "Илия Павлов". Там очакванията бяха, че най-богатият българин ще закара ЦСКА към светли бъднини. Не че тогава нямаше период на доминация като дубъла с Георги Василев през 1997 г. Но я имаше и "тъмната страна на луната" - едни източени 3.6 млн. долара от трансфера на Стилиян Петров в "Селтик", да речем.

Продажбата на играчи всъщност бе едно от нещата, които правеха ЦСКА толкова атрактивен. Другото бе трансферите отвън и делене на комисиони. Що мениджъри се извървяха тези години през "Българска армия". И се водиха едни екзотични футболисти, повечето пълни недоразумения. Но и те включиха във визитката си "престой в ЦСКА". Агналдо, Фабио Лима, Маркос Чарас, Роберт Цаха, Мансур Аянда, Сергей Якирович, Игор Харковченко, Саша Мъркич, Иван Литера, Евген Немодруг, Чъкс Нвоко, Хамилтън Рикард са само част от "героите". Без да говорим за мимолетните бг играчи, привлечени по-скоро за бройка.

От това ЦСКА страда и в момента - да си припомним колко нови се появиха миналото лято и част от тях (Зе Руи, Амунике) демонстрираха качества и бързина само при явяване на касата за заплата. Или пък случаят от предния престой на Стойчо Младенов - "Лима и Соуса", който доскоро тежеше на бюджета с издължаването към "Вашку да Гама".

Трансферите са само една от закопаващите тенденции на "Армията". Другата е меренето "на кой е по-голям". Което превърна в катастрофа събирането наново на Трифон Иванов, Христо Стоичков и Емил Костадинов през 1998 г. Доказателство ли? Ами 0:5 от "Левски". Или пък сляпата амбиция на Любослав Пенев да се докаже, довела дори до жертване на чичо му Димитър Пенев. Ами войната Йешич - Орманджиев?

Колкото и спорно да бе управлението на Васил Божков, той поне показа твърда ръка, усещайки котерийни битки под него, и с размах изгони първо Емил Костадинов, после и Стойне Манолов през 2001 г. Няма как да не се набие на очи, че Костадинов все е всявал раздори и противоречия в ЦСКА при престоите си. Така е и сега, когато футболните дела му бяха поверени от Александър Томов. Който пък е последната фатална преднамереност за ЦСКА.

С желанието си да бъде в прожектора на обществения интерес той придума Прамод Митал да купят клуба с пари на "Кремиковци" и да го направят шампион пак със средства на комбината. За да може да се снима с титлата и да дава интервюта в ролята на "Победителя Томов". Роля, продължила няма и месец след тържествения концерт за 60-годишнината, оказал се абсолютно ненужно прахосничество. И приключила с едно от най-позорните петна - недопускането до Шампионската лига.

И сега, когато отново Томов в завера с Костадинов разпродаде тези, които донесоха титла и 16 т. разлика с "Левски", отново нещата тръгват почти от нулата, с юноши. Както всъщност е свикнал да работи Пенев, добрата тенденция на ЦСКА.