|
| Красимир Добрев |
От е-майл адрес: molina_net.com@abv.bg
Фактическото съжителство съществува у нас от десетилетия, като дори все по-голям кръг хора образуват семейства именно чрез него, без да сключват брак. Колкото и да е предпочитано, това съжителство тепърва ще поставя големи проблеми - основно заради децата и имуществените отношения при евентуална раздяла.
Сега действащият Семеен кодекс е от 1985 г. и от години изостава от общественото развитие, включително и по отношение на фактическото съжителство. В момента се обсъжда проект за нов Семеен кодекс, който донякъде се опитва да го уреди. Но и неговите разпоредби няма да дадат отговори на въпроса за това какво става с имуществените отношения след раздяла. Защото при брак е ясно - най-общо казано, всичко, придобито по време на брака, е съпружеска имуществена общност. Т.е. всичко е общо и се дели на половина при развод с право на всеки да претендира за по-голяма част заради по-голям принос. Бъдещият Семеен кодекс освен режима на съпружеската имуществена общност предвижда и още два режима. Единият е на т. нар. разделност - това означава, че всяко нещо си е за този, който го е придобил. Другият пък е брачният договор, който ще може да се сключва преди или след брака, както и да се променя, докато съответната двойка е в брак. С това споразумение ще могат да се уреждат именно и само имуществени отношения - кой колко ще получи при развод, издръжки и т.н.
В сега действащото законодателство фактическото съжителство се среща на няколко места - в Гражданския процесуален кодекс, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Административнопроцесуалния кодекс, в социални закони и др. Но само "се среща", без да урежда имуществените отношения.
При фактическо съжителство няма например съпружеска имуществена общност. Това означава, че придобитото по време на имуществото съжителство не е общо на двамата, а е на този от двамата, който го е придобил. За имуществените отношения законът изобщо мълчи.
Затова и в случая, ако няма финансови документи - бележки, фактури, и то издадени на името на съответния човек, то той няма право и да претендира за имуществото. От въпроса става ясно, че къщата е на името на мъжа - това означава, че тя е само негова. Нещо повече. Дори и двамата да са я купили, в случая този, на чието име е нотариалният акт, ще е в пълното право да претендира, че е само негова. Същото в общи линии се отнася и до обзавеждането и подобренията. Ако съответният човек няма документи, че именно той е направил разходите, наистина ще има сериозен проблем да си ги върне или да получи вещите.
Затова при такива отношения е задължително всеки един от двамата, които започват да живеят при фактическо съжителство, да придобиват недвижими имоти, влогове, автомобили и др., да помислят, че един ден могат да се разделят. И да се опитат навреме да си уредят имуществените отношения - например като всеки, който купи нещо, да взема документ на свое име, с който после да докаже собствеността си.
В проекта за нов Семеен кодекс е предвидено фактическото съпружеско съжителство да бъде два вида - регистрирано и обикновено (нерегистрирано). Първото ще се регистрира по реда на Закона за гражданската регистрация. Заявлението ще се подава лично от двамата партньори и вписването ще се извършва при адресната регистрация. Прекратяването пък ще може да се заяви и само от единия партньор. Основната разлика между регистрираното и нерегистрираното съжителство ще е, че за баща на детето, родено през регистрирано фактическо съжителство, ще се смята партньорът на майката. Освен това той ще е длъжен подобно на съпруг да се грижи за децата в семейството, а ако двойката се разбере, може да плаща и издръжка при прекратяване на съжителството. Или иначе казано, тази уредба донякъде ще изчисти нещата по отношение на децата. За имуществените отношения обаче не се предвижда нищо.
