Повика ме Генерала, помръдна с мустак (другия го отнесе бандитски куршум през тревожната 68-а) и каза:

- В сряда кривата на престъпността в столицата падна на пода в кабинета ми и едва на другата сутрин се изпружи. Твоята хипотеза, Поаров?

Сивите ми клетчици замърдаха като непълнолетни на технокупон. Докладвах предположенията си:

- Причината е в посещението на Кондолиза Райс, господин генерал. Винаги така става, когато дойде високопоставен чужденец, блокираме столицата и престъпността пада.

Генерала запали папироса, предложи и на мен - отказах, защото не пуша, но се спазарихме да ми даде златната си запалка. Сетне разговорът ни продължи:

- Докладваха ми, че и улични задръствания е нямало в центъра на нашата столица?

- Така е, господин генерал, като блокираме центъра и улиците в него са направо празни.

- Постигнали сме голям успех, Поаров! - Генерала потри ръце. - Въпросът е как да го задържим за по-дълго!

Отново пришпорих сивите си клетчици, ала този път куфеенето им не доведе до резултат.

- Не се мъчи, Поаров, аз ще ти кажа! - усмихна се Генерала. - Трябва 365 дни в годината да има засилени мерки за сигурност!

Зяпнах очарован. Както всяко гениално решение и това бе колкото просто, толкова и елегантно.

- Чуждите политици ще се редуват да идват на посещение в България. Стои тук три дни Буш, примерно, заминава си, обаче на летището се разминава със Саркози. Като си затръгва французинът, веднага каца английската кралица.

В този момент сивите ми клетчици показаха на какво са способни. Казах:

- Господин генерал, проблем - София не е България. Престъпността в столицата ще сведем до нула лесно, обаче как ще се справим с бандитите в другите български градове?

Генерала стана и се загледа през прозореца. Аз се загледах в могъщия му гръб. Кой се бе загледал в мен чрез специалните разузнавателни средства, монтирани в ключа за лампата, рамката на картината "Полицай свири на цигулка" и в едно от листата на фикуса, не знаех. А времето течеше...

- Решението е ясно, Поаров - каза изведнъж Генерала и пак седна. - Във всяко населено място у нас трябва да гостува по един висш чуждестранен политик.

- Откъде толкова политици, господин генерал?

- Прав си, пак сме изпреварили времето си - въздъхна Генерала. - Значи засега ще осигурим политици само за населените места с население над 1000 души.

Пресметнах наум.

- Това прави 3279 чужди държавници, господин генерал. Няма толкова полицаи да ги пазят?

- Какво говориш, Поаров! Нима ако дойде в София Кондолиза Райс, в Пловдив дойде Буш, в Русе - папата, във Варна - Медведев и тъй нататък, ние няма да ги опазим?!

- Ще ги опазим, господин генерал, няма начин да не ги опазим!

Генерала удовлетворен кимна, пъхна папироса в устата си и затършува по бюрото си. Изправих се:

- Господин генерал, разрешете да напусна!

- Свободен си, Поаров. Кажи на момчетата да си лъскат обувките за предстоящите посещения, а аз ще звънна на когото трябва, да вика чужденците...

Той продължи да си търси запалката, а аз стегнато напуснах кабинета му.