Както подобава в епохи на изпитание, будни българи скачат да бранят държавата от чужди посегателства, докато народът си трае. Политици, бизнесмени и обикновени бандити роптаят срещу натиска от Брюксел. Колкото повече наближава тревожният 23 юли, когато ще бъде огласен очакваният критичен доклад за България на Европейската комисия (ЕК), толкова повече стават спонтанните изблици на протест срещу чуждото наставничество и срещу липсата на мъжество в държавата да му се противопостави.

"Като зайче пред гърмяща змия българското политическо ръководство от седмици е парализирано в очакване на доклада на ЕС", подигра се завчера австрийският "Ди пресе". Станахме за смях. Правителството се е смразило от някакви еврократи на средно равнище, които му спират европарите и му спускат указания да не харчи от своите. То не подема нито една изпреварваща инициатива, ако не се брои жалката рекламна акция преди посещението на премиера Сергей Станишев в САЩ миналия месец, за която държавата плати на трима лобисти от Ню Йорк да обявят в медиите, че Брюксел не е прав. Засега не се е чуло някой в ЕК да си е взел бележка.

Зреещото недоволство изби две седмици преди излизането на доклада и както подобава, начело излязоха младите, които са по-спонтанни.



С вашите камъни - по вашите глави,



възправи се в Европарламента най-младият член и водач на българската левица там Кристиян Вигенин (33 г.). Неговата цел бе да разобличи Запада, че прилага двойни стандарти, защото критикува България за същите грехове, от които страда и той самият. Тезата не е нова, защото е повтаряна многократно и от бившия вътрешен министър Румен Петков, който дори доказваше, че на Запад има повече престъпност отколкото в България. Новото е, че Вигенин се осмели да приложи тактиката око за око, зъб за зъб не къде да е, а в Европарламента. "Нека бъда ясен, аз не искам компромиси за България или Румъния, искам справедливо и равно третиране на всяка една страна членка", заяви той. Това означава, че щом България е подложена на евронаблюдение, същото трябва да стане, например, и с Италия, която Вигенин посочи за сравнение, без изрично да я назовава.

Вторият партньор в управляващата тристранна коалиция - НДСВ - се отсрами чрез шефа на парламентарната си група Пламен Моллов, който ден след бунта на Вигенин потърси сметка на малодушните, превили гръб пред Брюксел. "(Меглена) Плугчиева не трябва да е чекмедже, което пренася информация от ЕК до България и обратно, а трябва да защити националния интерес", каза той пред комисията по земеделие в парламента, втрещена от поредното спиране на пари по програма САПАРД.

Не закъсня и третият партньор в коалицията - ДПС. Неговият бивш министър на земеделието и настоящ депутат Нихат Кабил, който носи немалка вина за спирането на европарите, прати изстрел право срещу главните душмани на родния рахатлък: "Чиновниците от ЕС по нищо не се различават от нашите, само дето са малко по-рафинирани".

От средите на бизнеса най-борбено се изяви председателят на Асоциацията на безмитните оператори Радостин Генов, който е бесен от затварянето под брюкселска диктовка на безмитните магазини. Той определи вчера по БНР поведението на българското правителство като васално и се закани да вкара в парламента догодина 40-45 депутати от бизнес средите, които пряко да бранят техните интереси. За целта нямало да купуват гласове.



Индивидуалният героизъм



на брюкселската барикада обаче показва, че властта е дезорганизирана за колективен отпор. Това може само да засили вярата на еврократите, че демонстрирайки твърдост, са налучкали успешната тактика. Миналата година те смекчиха критиките си срещу България и се изложиха като недостатъчно принципни, без да получат подкрепа от българското правителство, за да защитят авторитета си. Нещо повече, моментната слабост към България на бившия комисар по правосъдието Франко Фратини, омаян от кратката си ски-ваканция в Боровец, се стовари върху собствената му глава. Вигенин забрави топлото отношение към него на съпартиеца си Румен Петков и го разобличи: "Когато говорим за корупция по високите етажи..., такива действия се отминават с мълчание, щом става дума за страната на бившия комисар по правосъдие и вътрешни работи".

Черна неблагодарност? Не, справедливо възмущение от предателството на Фратини, който можеше да си доизкара мандата до 2009 г., когато изтича наблюдението над България. Тогава свършва и мандатът на тъй ухажвалото го правителство на Станишев. Но вместо да остане на поста си, където трябваше да има наум някакви митични снимки от Боровец, той се измъкна от отговорност пред приятелите си и се хвърли в прегръдките на Силвио Берлускони като негов външен министър. Това обяснява гневните чувства на Вигенин към Берлускони, срещу когото отправи в Европарламента две филипики в един и същ ден, като го разкритикува както във времето за едноминутни изказвания, така и в дебата за ромите имигранти.



Стратегията на правителството е грешна



по две причини: първо, защото се снишава; второ, защото допуска нападки срещу проверяващите го. Все пак не то проверява годността на Европа да членува в ЕС, а Европа го проверява, след като повярва на обещанията му, че ще се поправи. Единственият начин да запуши устата на еврочиновниците е да ги накара да онемеят от изненада. Достатъчно е да вкара в затвора няколко босове на мафията и няколко бивши (а защо не и настоящи) министри и ще може смело да търси сметка на Италия защо допуска организирана престъпност и корупция. За целта трябва да си спомни отчаяния и спасителен зов на опълченците: "Грабвайте телата!". Без жертви в политическите и бизнес средите няма да се мине. Дано това не бъде разбрано буквално.