Мине, не мине - току се хванат да реформират избирателната система накъм мажоритарност. В общи линии нещата се свеждат до това кандидатът, получил най-много гласове в едномандатния район, да печели директно мандат.

Любителите на тази система харесват гласуването за конкретни личности и зарибяват, че това ще повиши избирателната активност и доверието в политиците. Недолюбващите мажоритарния избор твърдят, че въвеждането му допълнително ще мутризира вота (ще го направи маджоритарен, ха-ха) и ще стимулира покупко-продажбата на най-милото демократично право - правото на глас.

Коренът на думата е латински - major означава по-голям. Просто голям е magnus, откъдето пък идва магнат, а повечето магнати също проявяват подчертан интерес към изборния процес. От същия корен е и думата майор - най-низшият от висшите офицерски чинове. Но висшите офицери, общо взето, рядко се занимават с избори, а пък ако много ги потегли към властта, си организират хунта - но това са по-често генерали или най-малко полковници. Това обаче се случва при форсмажорни, сиреч извънредни обстоятелства. Мажор пък (и тая дума очевидно е от същия корен) е музикален лад, чиито тонове се отличават с бодро, тържествено и радостно звучене. И съответно предизборните концерти минават в такъв тон, защото минорните, сиреч кахърни песни, стимулират избирателната пасивност и електорално униние. Съответно и кандидатът е добре да се представи в мажорен тон - бодър, енергичен и мъжествен.

В предизборните процеси досега само май НДСВ включи мажоретков елемент - преди вота за евродепутати царистите правиха шествия с мажоретки и духов оркестър, което им помогна да вкарат в европарламента цяла депутатка.