Присви го на улицата, загуби съзнание и се строполи. Извикаха линейка, тя пристигна на шестата минута - отличничка! Дойде на себе си в нея и изохка от болка - лекарят от Бърза помощ го опипваше.

- Няма страшно - усмихна му се, - апендикс!

- Кажете трите си имена - вторачи се в него сестрата, разтворила лаптопа си.

Процеди ги през зъби със сетни усилия.

- ЕГН?

Процеди и него. Ние естествено ще го премълчим от съображение за сигурност - все пак става дума за лична информация, току-виж някой недобросъвестен източи банковата сметка на човека или пък гласува от негово име на следващите парламентарни избори.

- Осигурен! - отсече сияеща сестрата.

- Браво на теб! - потупа го лекарят и не спря да се усмихва.

Сирената пищеше, линейката летеше - неусетно стигнаха до болницата. Там за нула време му направиха всички изследвания и го сложиха на операционната маса.

- Да ти имам левкоцитите - каза анестезиологът, - ама няма страшно!

И с творчески замах му удари инжекцията.

- Каква е упойката? - попита пациентът. - Местна ли е?

- Местна е, разбира се - благо го погледна оня. - Да не би да искаш вносна?

Точно в този момент се появи хирургът, тананикаше си "Шест кокошки съм заклала".

Наистина нямаше страшно. Нищо и никакъв апендицит. Операцията мина великолепно. Пациентът се възстанови бързо, дойде ред да го изписват. На тръгване той плахо попита старшата сестра, която му оформи документите:

- Колко ще ми струва престоят в болницата?

- Абсолютно нищо - отвърна тя. - Вие сте осигурен, здравната каса поема всичко.

- Благодаря ви... - заекна от вълнение.

- Ние ви благодарим - прекъсна го старшата сестра, - бяхте прекрасен пациент! Направо си мечтаем за такива като вас.

И му подаде луксозна кутия с бонбони с червена панделка. Докато се опомни, наизскочиха и сестрите.

- Бяхте най-прекрасният пациент! - целуна го по бузата всяка и му поднесе огромен и ухаещ букет.

Тъкмо му мина през ума, че да бе гушнал босилека, едва ли щеше да е отрупан с толкоз цветя, и се появиха и санитарките - кака Груда му даде пакетче "Лаваца", а леля Пена му тикна в ръката домашна гроздова. Щеше да се просълзи.

- Еее, не се вълнувай толкоз - изненада го откъм гърба му анестезиологът. - Ето ти вече и нещо вносно!

Пациентът не повярва на очите си - еднолитрова бутилка уиски! Скоч! Черен етикет за бели дни!

Появи се и хирургът. Извини се, че бърза за операция. Мушна му някакъв плик, намигна и каза:

- Да е живот и разклатено здраве, пак ще се видим!

Докато слизаше по стълбите, погледна в плика. Господи, триста кинта - кеш! Е, добре щяха да му дойдат...

А пред болницата го чакаше лекарят от Бърза помощ.

- Айде, ще те карам у вас - разтопи се отново в усмивка.

И го закара, ама не с линейката, а с личния си автомобил. По пътя даже му обясни колко важни са за тях пациентите - няма ли ги, загиват. Накрая му помогна да качи цветята и подаръците вкъщи, а като огледа гарсониерата му, рече:

- Личи си, че не си си надвил на харча, а си плащаш осигуровките. Ще говоря с управата на болницата да ти направим някое дарение...

А нашият се замисли дали да не си оперира и сливиците.