|
Президентът Георги Първанов онзи ден самоотвержено се изкатери на връх Асара край Кърджали, видя отвисоко Свещения град на траките Перперикон, връчи златни награди на Йълдъз Ибрахимова и Стефан Данаилов, слезе в ниското и влезе в хепънинга. И си тръгна. Държавният глава бе патрон на втория международен фестивал "Перперикон 2002" и като такъв пълзя нагоре по отвесните кози пътеки на култовото място.
А то е наистина уникално Първите данни за живота по огромните камъни датират още от енеолита. А там, според археолозите от групата на Николай Овчаров, винаги е кипял интензивен живот. Там е била базирана тракийска столица с пищен царски дворец и здраво укрепена крепост със стражеви кули. Само на 4-5 км по права линия пък се намира най-големият в Европа отлично запазен рудник за добив на злато. Геолозите твърдят, че оттам са извличани стотици тонове злато. Писанията на Херодот предизвикват напоследък търсенето на доказателства, че именно там, на Перперикон, се намира свещеният храм на Дионис. В това прорицалище римският военачалник Флавий направил жертвоприношение по варварски обичай след вестта, че му се е родил синът Октавиан Август, пише Светоний. Когато върху камъка изляли виното, пламък по-висок от стените на храма се вдигнал право към небето. Това било предсказание, че Август ще завладее света. Подобно прорицание бил получил само Александър Велики.
И сегашният началник на държавата България Първанов
трябваше да се катери по стъпките на ей такива люде, обитавали Родопите 4-5 хилядолетия преди Христа. Преди идването на президента в подстъпите към тракийския град се бяха разположили пожарна кола, линейка, радиокола, а наоколо бели шатри. Под тях първите ентусиасти вече се криеха от ранната жега. Изпод други бели тенти се носеше пушек от скара, кебапчета и кюфтета цвърчаха и събираха мухите, артисти се пържеха в костюмите на Настрадин Ходжа и Хитър Петър.
До това подножие се достигаше с известни препятствия. Още долу на асфалта между селата Горна крепост и Мургово полицаи проверяваха по списък номерата на автомобилите. Пешите туристи, омотани с кърпи и шапки, трамбоваха по стръмния прахоляк и се озъртаха наоколо в търсене на дърво за сянка. До същия този асфалт спряха лимузините на президента и свитата му. Оттам ги поеха луксозният джип на РДВР и скромният на Гражданска защита.
Точно в 10 ч. по мощните уредби гръмна турски автентичен румелийски фолклор. Децибелите идеха откъм амфитеатъра в най-ниското, който допреди 20-ина години всъщност е бил микроязовирче. Там беше построена и сцената за стотиците изпълнители, които щъкаха навсякъде в разноцветни носии. Още от зори кукерите бяха нахлузили дебелите овчи и мечешки кожи и въпреки жегата дрънчаха с чанове из поляната. Народ от 2 до 92-годишна възраст се беше заселил същия ден на това място.
Към 10,20 ч. под звуците на Румен Родопски и Виевската група
от облак прахоляк изникна самият Стефан Данаилов. Когато облакът се разсея, се видя, че незабравимият майор Деянов слиза от парламентарното си возило и че е
облечен в строг черен костюм
След минутка черен джип на местен строителен предприемач закова гумите пред табели с посоки към Истанбул, Атина, Лондон, Мадрид, Рим и Перперикон. От него слезе фея в бели одежди, ослепителна шапка и римски сандали. Йълдъз Ибрахимова боязливо погледна към храсталака, над който бързо преминаваха разни модели шапки - там започваше стръмният път към върха и наградите.
В 10,27 ч. елитните гости на феста се изсипаха в подножието на Перперикон. Ритмите на оркестър "Тракия" тутакси бяха заменени с тържествеността на българския химн. Областният управител Калин Примов и заместникът му Начо Ковачев, кметът Румен Димитров, заместникът му Димчо Михалевски, секретарят Иван Муцевски и многоброен чиновнически апарат замръзнаха с приведени глави редом с президента и охранителите му. След минутата мълчание настана подреждането на хаоса. Първи телевизионните оператори и фотографите превзеха пътеката и хукнаха стремително нагоре. След тях патронът на феста, плътно обкръжен от яки момчета в костюми и "слухови" апарати, поеха по камънаците. С тях, разбира се, и шефът им генерал Владимиров. А отзад - безкрайна върволица от народ...
Маршрутът от около километър и половина под палещото слънце стряскаше най-вече с характера на терена. От камък на камък пълзеше народът - като една огромна гъсеница, впита в планината. Президентът хвърли сакото и продължи да драпа в черните си летни дънки и тениска. Момчетата му отпъждаха досадни репортерки, дръзнали да стеснят допустимото разстояние. Плътно до патрона пръхтяха археологът професор Николай Овчаров и директорът на театъра-домакин Петър Савчов. Три почивки имаше за гъмжилото, през които археологът вкарваше държавния глава в час по историята на тракийския град. Към нея пък защо ли не бяха съпричастни хора от ДПС, пък уж са вече във властта.
Когато най-сетне скалите бяха превзети, лъсна току под небето тронната зала на царския дворец. Стефан Данаилов неизвестно кога се беше вече добрал до свещеното място и клечеше, рухнал до дебели заоблени камъни, плувнал в изобилна пот. Пред него несломимата археоложка от музея в Кърджали Даниела Коджаманова стърчеше права и
засипваше клетия човек с детайли от хрониките на обекта
Майор Деянов пъшкаше от неистовата жега в неизменния си костюм и от още по-ужасни болки в краката. Йълдъз грееше като бяла звезда и нищо по нея не издаваше умората й от стръмния преход. Крехки девойки в бели дълги ризи се заувиваха в ритуален танц и гледаха с нежност към героя Първанов. "Ох, грехота е на задушница моми-еньовки да ни срещат", изохка храбра баба от Панагюрско. Въпросните вакханки по този начин викали тъмните сили над небето на Кърджали, обясни лошата поличба посветената баба.
Докато участниците в церемонията по връчването на златните награди се подредят в двореца, генерал Владимиров дискретно разгръща сакото и показва на мъж с черно куфарче мократа си риза. Впрочем, куфарчето беше обект не само на журналистическо любопитство. В него имало 36 серума за всякакви инциденти, довериха знаещи. "Да знаеш каква змия видяхме ей сега", тихичко изрече някой и околните се гипсираха от ужас. В това време Първанов получи цветя от вакханките, връчи наградите. Камерите работеха, щракаха и свистяха оръдията на фотографите. Стефан Данаилов си беше забравил емоционалното слово долу в колата и обеща по-късно да го прочете. Йълдъз Ибрахимова обясни, че живее в Турция, но се закле, че душата й е завинаги в нашенско. После
вакханките обсебиха президента в прегръдки,
за да се снимат с него. Панагюрските баби също. И докато всички си въобразяваха, че мъчителният път към славата свършва до двореца и че трябва да се втурнат надолу, охранителите и с тях Първанов поеха пак нагоре. По най-стръмната отсечка на маршрута, водеща към стражевата кула на връх Асара, или както още го наричат местните Джин тепеси /върхът на духовете/ тръгна с пъшкане и измъчена физиономия дори и актьорът-депутат. "Как няма да се качи на върха, той е член на Висшия съвет на БСП", заключи колегата му Милко Багдасаров, лидер на местните социалисти. Панагюрските баби-певици също. "На 75 съм и хич не ми пука, дошла съм да видя и камънака, и президента", представи се кратко Мария Юрукова пред човека на "Сега", припкащ по урвите. "Долу че пеем "Прала Начка", има да я переме дълго", додаде тя.
След като премериха ръст със забитата в небето стражева кула, президентът, гардовете, медийните пълчища и обикновеният народ се заспускаха надолу. Обратният път обаче беше хем по-пряк, хем и сенчест.
Пръхтящата човешка гъсеница допълзя до подножието и се вкопчи в кебапчетата и бирата. Патронът на феста с вечната си полуусмивчица и присвити очи
гаврътна набързо една студена голяма бира
Отец Петър Гарена, който си беше спестил катеренето, макар да е спец по подобни силни усещания, се впи жадно в общение с високия гост. "Каня ви да дойдете в нашия храм "Св.Георги Победоносец", ама на Гергьовден", заофициалничи попът. Едноименният президент обаче го отряза с аргумента, че е трудно да насрочи визита за тогава. "И ръка на свещеника не цуна тоя Първанов, бе! Да беше бат Петьо, щеше да го уважи", цъкаха недоволни от протокола кърджалийци. "Хайде кебапчета само за президенти", дереше гърло актьорът Борко Христов в битността си на Хитър Петър, съпруг на областната синя лидерка. Наоколо не спираше да щъка целият личен състав на цивилните ченгета, някои от тях бяха маскирани като танцьори от ансамбъл. Пожарникарите продължаваха да бдят в червения си камион - но пред портативния телевизор. Те информираха, без да ги питат, че Испания е отсвирена от Мондиала и че до мача на турците със Сенегал остава съвсем малко. Екипът от линейката бездействаше.
Междувременно Първанов и домакините на феста се отправиха към сцената на амфитеатъра, където на кукерите най-сетне им беше дошъл редът. После неуморните баби от читалището в панагюрското село Попинци запяха "Прала Начка". След тях се явиха наследниците на оркестър 100 каба гайди - но само 6-има, вероятно поради демографския срив, ударил Родопите. "Бела съм, бела, юначе" спря дъха на пъстроцветните тълпи, накацали навсякъде. Злобар обаче уточни, че тези баири хич не са за това пеене, щото не отпявали поради постоянния вятър. Таман Ивелина Балчева запя на турско-български "Чок сени северим - много ще те обичам", елитните гости вече подпряха сцената. А после бързо се мушнаха в джиповете и потеглиха към Кърджали. След тях народът, изсипал се на фестивала, остана с носталгия по един предишен президент, който не би пропуснал да се ръкува абсолютно с всички.
|
|