Получихме си го - за пореден път. Очаквана изненада. Даже дългоочаквана. Доста го бавиха този европейски доклад. Междувременно тези дни страната ни бе наречена "нов корупционен феномен". Били сме стъписващо явление, с което ЕС не може да се справи. Изглежда, вече никой не вярва, че страната ни ще установи честни отношения с партньорите и ще прекрати маймунджулъците. Впрочем, те може би не вярваха и преди, но ни приеха в ЕС - осиновиха ни с надеждата, че така няма да тръгнем по лош път. И не познаха.

Остава загадка защо не изчислиха навреме какво ще се случи. Българските политици и българският бизнес всъщност са достатъчно предсказуеми. Ако нещо никога няма да приемат, това е честната игра. И това им го пише на челото. Освен като най-бедната, нацията ни бе окачествена и като най-крадливата. Доживяхме. Никой не уточнява, че бедните сме ние, а крадливите са "те". Позорът си е позор и той ще ни излезе по-скъпо от милиарда, дето ни го дръпнаха. Доброто име винаги е било капитал в този свят, но днешният каймак в държавата малко го е грижа за това. А може би възможността да се маскари страната е някоя от сладостите, от тръпката на властта и богатството?



С подобна гадна репутация сме били вече неведнъж



Преди деветдесет години, например, в края на Европейската война България е била толкова дискредитирана от собствените си управници и от пропагандата на съседни държави, че ние сме били с репутацията на племе, опасно за околните, кръвожадно и подло, примитивно, неконтактно, неуправляемо. (И това - въпреки рицарството и бойните добродетели на дедите ни по фронтовете!)

Сенегалците от окупационните части били предупреждавани да не замръкват извън лагера си, защото можело да бъдат... изядени. Парижките вестници публикували писма на офицери, изумени от откритието, че българите имат училища и черкви и че познават кинематографа. Днес положението е твърде различно: "славата" сами си я създаваме, но последствията може да се окажат сходни. Тогава без друго основание ни наказват просто заради лошата репутация. Западните покрайнини, например, ни се отнемат без етнически претенции и без военна необходимост. Дават ги на Сърбия най-вече поради ужасното ни реноме. Днес, без да загубим война, вече губим кредит, темпо, възможности, бъдеще.



Защото "корумпиран" в наши дни значи "опасен"



Разрушението и деморализирането на институциите, погазването на правилата, съсипването на предпазните механизми в обществения живот, които корупцията причинява, вече застрашават не само нас. Зад вълната от отвличания, в които Европа подозира не само безпомощност, но и съучастие на властта, лъха хлад. Този хлад вее от отворената врата, през която може да мине всякое зло и, най-вече, тероризмът. Съсипаната полицейска машина е първият и най-точен признак за корупцията във всяка държава.

Неотдавна в италиански вестник се появи заглавие: "Български избори в Македония". Това не беше намек за природата на тамошната нация, а просто италианският синоним за нечестни, манипулирани избори. Така си го казват хората открай време. Сега освен "български избори" естествено ще последват българска полиция, български (точно така - не варненски, а български) съд, както и неизбежните вече български фондове, българска митница, концесия, магистрала. В сравнение с тях "българският чадър" е само една възбуждаща, но непотвърдена хипотеза. Тези вдъхват повече опасения, защото са реални и се случват пред очите, а и пред камерите на Европа.

Постепенно добиваме репутацията на някаква зловеща,



стремително подивяваща страна,



в която законите не действат, насилието е безнаказано, а всеки милион бива отмъкнат или с някой "европейски" проект, или като откуп при отвличане. Подобно първично (разбирай първобитно) натрупване на капитала опиянява местната върхушка, но отблъсква Европа. Тя осъзнава, че ние не сме нищо друго освен дупка в европейския джоб.

За нас с тебе това не е само време на пропуснатите ползи. Онова, което няма да влезе в държавата, и без това не е било за нас наречено. Лошото е, че онези, които си го бяха заплюли, сега ще трябва да си го набавят от печалния български данъкоплатец. А ние ще останем с моралната щета, с увреденото за пореден път българско име. Опозорени от една върхушка, за която никакви нравствени стойности нямат цена, а националната чест и доброто име може би са дори пречка. В моята среда няма нито един, който да се е допрял до тези митични европейски пари - нито чрез "проект", нито чрез някаква субсидия или дори стипендия. Тоест ние сме невинни в тази гигантска далавера. Но като сме невинни, ние все пак сме отговорни. Ще отговаряме наравно с мошениците. И не само материално, а и за погубената чест и име. Последствията от такова нещо удрят поколения напред. И, разбира се, децата ни, които търсят препитание и бъдеще в същия този континент, който вече открито ни презира. През онази дупка в неговия джоб всъщност изтича нашият и техният живот...