Има едно просто правило в политическия живот, всъщност в живота изобщо. И то е, че можеш да изискваш всичко от някой, който се опитва да се присъедини към някаква общност. Но само докато все още се опитва. След като вече сте го пуснали в клуба, губите всякаква възможност за въздействие, с изключение на крайната - незабавно изключване.

Европейската комисия няма да направи това с България и Румъния. Но ще е трудно да се постигне някаква промяна в поведението им само чрез спиране на финансовите помощи.

Грешката си е на Еврокомисията и по-скоро на прибързването с приемането на нови членове на ЕС. В стремежа си да укрепят придобитото след разпада на Съветския съюз европейските лидери и ръководството на Еврокомисията просто си затвориха очите пред необузданата корупция и почти неконтролируемата престъпност, белязала България и Румъния след краха на комунистическия режим и влиянието на Москва. Наивно бе да се очаква нещо различно, след като пазарът бе освободен и инструментите на централизираната икономика бяха обявени за продан.

В случая с България европейските лидери имаха голямо желание да подкрепят прозападния премиер Сергей Станишев срещу съперниците му от националистическия и антизападния лагер. Затова направиха фаталната грешка да кажат на новите, че могат да се присъединят, но от тях ще се очаква и като членове на ЕС да продължат с усилията да изкоренят корупцията. И че ще бъдат под наблюдение.

Решението за спиране на близо 500 млн. евро за България и отнемането на правото на две български агенции да се разпореждат с еврофондове бе предшествано от поредица заклеймяващи доклади за усилията на България и Румъния да контролират корупцията и престъпността през 18-те месеца на членството им.

Спирането на помощта може да послужи отрезвяващо и концентриращо. Несправедливо ще е да се каже, че не е направено нищо, за да се подобри положението в България. Налице са желанието на обикновените граждани да видят едно по-чисто правителство, както и настойчивостта на външните инвеститори бизнесът също да е чист и това все трябва да доведе до някаква промяна. Но като се има предвид естеството на властта, е доста смело да се очакват драматични резултати в кратки срокове.

Има два урока и за Комисията. Първият е, че изливането на помощи и предоставянето на правото на местни агенции да се разпореждат с тях трябва да бъде контролирано по-добре. И това е урок не само от новоприетите, но и от старите членове на ЕС. Последните разследвания показаха ширещи се измами със земеделски помощи в Италия, Франция и Испания и малко реални усилия от страна на Комисията да контролира парите.

Вторият е доста актуален. Турция и Хърватия натискат за присъединяване, Сърбия също има голямо желание за членство. На този фон условията за присъединяването им трябва да бъдат ясно формулирани, а оценката - да се направи преди приемането им в клуба. Политическият императив за разширяването на ЕС си остава първостепен, но не бива да се пренебрегват и по-обикновените неща, особено когато става дума за пари.