Този път след доклада на ЕК чепеларският приятел Панчо ми изпили нервите.

Аз му заобяснявах как всъщност нашите управници постепенно се очовечават, как цялата структура на управлението става все по-гъвкава и по-ефективна, давам му убедителни конкретни примери, горещя се:

- Виж сега, черногледецо критикарски, остави политическите си пристрастия настрана, нещата трябва да бъдат оценявани обективно! Нали прочете наскоро какви мерки е решил да предприеме нашият млад и енергичен министър-председател? Освобождава 20 души заместник-областни управители и те от 90, можеш ли да си представиш какъв келепирджийски калабалък, остават само 70. Ето това се нарича оптимизация на социалните процеси!

Поразителната информация изглежда не му прави никакво впечатление.

- И виж по-нататък, критикарино черногледски - повишавам тон - как енергичният младеж уволнява 15 от общо 72-мата заместник-министри, като по този начин броят им абсолютно се нормализира. Щото 72 е едно, нали така, пък 57 съвсем друго. Толкова радикален удар върху управленската синекура никой досега не е нанасял, дори самият Крум Страшни, да не говорим за самия Атила Бич Божий!

И клепачът му не трепва.

- Като не щеш да видиш, поне чуй какво решение са прокарали неговите хора през правната комисия в парламента - удрям на масата последния си, най-силния коз. - Лица на публична длъжност ще могат да участват в бордовете на държавни и общински предприятия, но без да вземат възнаграждения. Така закрива яслите, от които плюскаха хиляди партийни търтеи и трътльовци. Е, това засега не важи за лично неговите и на техния си президент съветници, ама както е тръгнала жестоката му битка с корупцията, след време току виж и на тях врътнал кранчето.

Без грам положителна реакция, Панчо иронично ми противоречи. Че и народни приказки използва в хода на сатиричната си аргументация:

- Живял някога някакъв народен глупак, обитавал с булката и трите си дечица схлупена къщурка, нищо и никаква, две стаички. Не издържал на теснотията и отишъл да се оплаче и потърси съвет от един народен мъдрец. "Тясно, мъдрецо, не се живее!", му рекъл. "Вкарай в къщата магарето!" го посъветвал мъдрецът. Вкарал го оня, заживели заедно с магарето, след седмица пак отива. "Много тясно, бе, мъдрецо, не можем да се обърнем!" "Вкарай в къщата и свинята!" Вкарал я. След седмица: "Страшно тясно, мъдрецо, не можем дъх да си поемем!" "Вкарай вътре и кокошките!" . Вкарал ги. След седмица проплакал: "Ужас, мъдрецо, ще се мре!" "Изкарай кокошките!" Дошъл след седмица да се похвали: "Малко по-добре е!" "Отведи свинята в кочината!" След още седмица: "Еее, хаиролсун, почти живнахме!" "Изкарай и магарето!" Коленичил накрая щастливият народен глупак пред мъдреца: "Сега вече голям рахат, сполай ти, мъдрецо!"

- Що ми разказваш тия простотии? - питам остро.

- Щот' и твоят енергичен младеж така - хили се Панчо, - първо ги вкарва, после ги вади и - оппа хвалбите, оппа голем реформатор, оппа голема оптимизация, оппа голема ефективност! Ония 90 заместник-областни управители кой ги назначи в началото? Той. Ами 72-мата заместник-министри? Ами кой вкара в бордовете при търтеите на предните управници трътльовците на днешните управници? Мистър Клийн! След дъжд качулка, дето би казал всеки народен мъдрец.

Мълча. Една реформаторска мисъл се върти в главата ми. То и у нас е тесничко, да взема да приложа същия номер. За животно не се сещам, ама може да стане и с тъщата. Първо ще я вкарам, после аут, и бей гиби! По европейски.