Дойде господин и пита дали съм готов с квотите. Аз, казвам му, с идиотщини не се занимавам. А той вади химикалка и пита: колко са куците в общината ви? Казах ли ви, викам аз, че с идиотщини не се занимавам, откъде да знам колко са куците!
Вижте, казва оня. Тука има въпроси дали изпълнявате квотите за куци, еднокраки, хора с патерици и хора с бастуни. Това е проверка от Европейския съюз дали изпълнявате определените квоти, а от това зависи колко помощи ще отпуснат. Ами, казвам аз, щом ще дават пари, пишете, че имаме шест хиляди куци, четири хиляди и осемстотин еднокраки, с патерици ходят шестнайсет хиляди, а на бастуни се подпират трийсет и шест хиляди и осемстотин. За тия бройки колко ще дадат?
Един момент, вика оня, да видим квотите. Значи с куците сме пред Румъния, но зад Словения. С еднокраките обаче закъсваме и трябва да видим какво ще правим. Спокойно, казвам аз, вдигам телефона и питам: ало, статистиката, вижте там точно колко са ни еднокраките, защото може да сте допуснали грешка. А всъщност аз звъня на номера на жена ми и тя вика: абе, Пенчо, ти снощи пи малко, а още те държи! А аз казвам: благодаря за справката, значи точно девет хиляди и осемстотин, още веднъж благодаря. Оня слуша разговора и вика: браво! При девет хиляди и осемстотин излизаме даже пред Унгария! А сега да видим с бастуните - колко бастуни се продават годишно и по какви стандарти. Казах ви вече, отговарям му, че имаме трийсет и шест хиляди и осемстотин наши граждани, които ползват помощта на бастуна. И за всички тях са осигурени бастуни, като на социално слабите ги закупи общината. Пишете и това в отчета, та да видят европейците, че дори задминаваме и тях. Напредъкът ни е голям, то се вижда и с просто око, въпросът е да се отрази правилно.
Това е чудесно, вика оня, но дали бастуните ви са по европейските стандарти? Ами вие, викам му аз, по латиноамерикански или африкански стандарти ли искате да бъдат? Нашите са перфектно по изискванията, дори имаме три размера - за недъгави хора високи два метра, за метър и осемдесет и за метър и шейсет. А за тези в неравностойно положение - пита оня - за съвсем ниските, да не кажа, за джуджетата, впрочем как сте с джуджетата в общината? Благодаря, добре сме, казвам, имаме си от всичко, само че ние нямаме джуджета, това са граждани с пълни конституционни права, само че са по-дребнички. Такива имаме седем хиляди и двеста и за всеки от тях има индивидуално бастунче, правим им ги по мярка за всеки. Напишете и това, та да получим по-големи парични насърчения.
Господинът остана много доволен, а аз го помолих като дойдат от Брюксел да ни проверяват, да ми удари един телефон. Та да ги посрещнем достойно. Той обеща, а аз се заех да обуча населението да ходи с патерици, с бастуни и да куца. Хората, като разбраха, че ще паднат пари, се заеха отговорно със задачата и сега, като им дам сигнал по радиоуредбата, започва едно невероятно куцане и кривене по улиците. Драго да ти стане, като ги гледаш! С еднокраките и джуджетата имам проблем, но ще реша и него. Не може от ЕС да ни слагат квоти, а ние да не ги изпълняваме. Просто не е по държавнически.
