Вестниците изобилстват от съобщения, че по подадени сигнали МВР или ДАНС извършват проверка. Бихте ли разяснили каква е нейната същност и съдбата на нейните резултати?



А. Костадинова, Дупница



Въпросът е интересен, защото законодателят непрекъснато променя позициите си за т. нар. предварителна проверка (някои предпочитат да се нарича само "проверка"). Всъщност проверка се провежда най-често, когато има подадено съобщение или публикация в медия за престъпление, но липсват достатъчно данни да се образува досъдебно наказателно производство. Например пострадало лице е подало жалба, но няма никакви данни за точната му самоличност, мястото на престъплението, какво точно се е случило и т.н. Тогава прокурорът на основание чл. 145 от Закона за съдебната власт може да възложи на съответни държавни органи да извършват проверки и представят заключения. Обикновено проверките се възлагат на органите на МВР, а в последно време - и на Държавната агенция за национална сигурност (според характера на подадения сигнал).

След като получат задачата от прокурора, съответните полицейски органи или тези от ДАНС упражняват законовите си правомощия. Например полицейските служители и органите на ДАНС могат да вземат обяснения от граждани; да извършват справки по информационните фондове; да вземат образци за сравнително изследване; да извършват насрещни проверки по документи и т. н. Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за изпълнение на определени със Закона за МВР функции. В този случай полицейският орган трябва писмено да уведоми гражданина за призоваването, като в съобщението изрично посочи целта му, часът и мястото на явяване (чл. 60 от ЗМВР). В неотложни случаи призоваването може да стане по телефон, телекс или факс. Призоваването по телефон или факс се удостоверява от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекс - с писмено потвърждаване за получено съобщение.

Срокът за приключване на проверката се определя най-често от прокурора, който я е назначил. Проверката има ограничено приложно поле - тя служи единствено за изследване на обстоятелството дали са налице достатъчно данни за образуване на дело от прокурора. От 2003 г. до сега материалите от проверките нямат процесуална стойност, защото по време на провеждането й е забранено служители на МВР и ДАНС да извършват следствени действия по НПК - например огледи на местопроизшествия, претърсвания, изземвания, разпити на свидетели. Предварителната проверка бе дефинирана в НПК, но през 2003 г. бе заличена и това е един от огромните проблеми на досъдебното разследване. Защото събраните по време на проверката данни трябва отново да се събират от дознател, следовател или прокурор чрез разпити, експертизи, огледи и т. н., но след като се образува досъдебно производство.

След като проверката приключи, материалите се предоставят на прокурора с докладна записка. Пред прокурора има две възможности. Той може да образува досъдебно производство и да разпореди провеждане на разследване от дознател или следовател, когато има достатъчно данни за престъпление. Втората възможност, ако не са събрани достатъчно данни, е да откаже да образува производство. Във втория случай прокурорът е длъжен да уведоми пострадалия от престъплението или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението (чл. 213, ал. 1 от НПК). По жалба на посочените лица или по свой почин горестоящ прокурор може да отмени постановлението за отказ и да нареди провеждане на разследване.

Добре е гражданите да преодолеят десетилетната традиция да подават жалбите за престъпления изключително в РПУ-тата. Полицейските органи не могат да провеждат разследвания на престъпления, това могат да направят само дознателите, и то само след образуване на производство от прокурора. Ето защо най-краткият и ефективен път за търсене на възмездие от извършителите на престъпни прояви е чрез подаване на съобщение директно в съответната прокуратура - така се спестява време, разтакаване на преписки между прокуратура, РПУ и ОДП и пр. Няма пречка, разбира се, да се подават съобщения и в полицията, особено когато трябва да се вземат бързи и неотложни мерки, но това изобщо не е задължително.