Не мога да открия имоти и автомобили на човек, който искам да съдя за дължими суми и за нанесени ми щети. Затова и не мога да поискам налагане на възбрани и запори, за да си гарантирам вземанията. В същото време обаче знам и виждам в информационни системи, че той участва в разни фирми. Мога ли да поискам да се наложи запор по някакъв начин на тези му участия или пък на самите търговски дружества?



Камен Тонков, София



Много хора, които дължат големи суми, притесняват се от съдебни дела, крият имущество или са обикновени измамници, избягват да придобиват имоти и скъпи вещи на свое име. Това много често прави събирането на дължими или присъдени суми от такива хора истинско ходене по мъките. Затова действително участията им в търговски дружества е една от най-правилните посоки в опит да се гарантира дължимо или пък бъдещо вземане.

Още повече че и законът позволява това. Така в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е отделена специална част, озаглавена "Изпълнение върху дял от търговско дружество". Всеки може да си търси своето и чрез изпълнителен процес върху участието на съответния длъжник в дадена дружество. Чл. 517 от кодекса предвижда и възможност за запор върху дял от фирма. Според тази разпоредба "запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията". Запорът се вписва като залог върху дял от търговско дружество. Агенцията по вписванията пък е длъжна да уведоми дружеството за наложения запор.

Има разлика върху какво дружество се насочва изпълнението. Ако то е срещу дял на неограничено отговорен съдружник, може дори да се стигне до прекратяване на самата фирма. В този случай съдебният изпълнител връчва на дружеството и на останалите съдружници изявлението на кредитора (взискателя - този, който има да взема) за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца изпълнителят овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът ще отхвърли иска, ако се установи, че вземането е удовлетворено. Ако обаче прецени, че е основателен, прекратява дружеството. Този акт се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.

Друга е процедурата, когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник. Точно такива дружества и съдружници са поне една трета от бизнеса в България. Останалите основни групи са едноличните търговци и акционерните дружества.

При ООД съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на кредитора за прекратяване участието на длъжника. След изтичането на три месеца той овластява кредитора да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Ако съдът установи, че дружеството е изплатило припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото или че вземането му е удовлетворено, отхвърля иска. Ако той е основателен, следва прекратяване на дружеството.

Запорът върху дял от търговско дружество се прави по общите правила. За налагането му съдебните изпълнители събират по 15 лв. такса.

Законът позволява изпълнение и запор и върху ценни книги. Те може да са налични и безналични. Става дума за акции, облигации, стокови записи, менителници, коносаменти, държавни ценни книги и др.

Според чл.515 от ГПК налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнител, който ги влага в банка. Ако става дума за запориране на налични поименни акции или облигации, тогава задължително се уведомява и дружеството. За него запорът има действие от получаване на запорното съобщение. Блокирането обхваща всички имуществени права по ценната книга.

След запора кредиторът може да поиска ценната книга за събиране или пък вместо плащане. Той обаче може да настоява и за извършване на публична продан, която се извършва по правилата за публична продажба на имот. Може да се продава поотделно или в пакети.

Запорът върху безналични ценни книжа (те също може да са облигации, акции, ДЦК) пък се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява и дружеството. Депозитарът пък уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор. Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на ДЦК. Запорът има действие от момента на връчването на съобщението и обхваща всички имуществени права по ценната книга. От получаване на съобщението безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител. Те се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.