Почина големият руски писател и общественик Александър Солженицин. 89-годишният баща на съветското дисидентство е издъхнал в 23.45 ч. в неделя от сърдечна недостатъчност след прекаран инсулт, предаде ИТАР-ТАСС. Днес ще бъде церемонията по прощаването с писателя в Руската академия на науките. Солженицин ще бъде погребан утре в Донските гробища в Москва, каквато е била волята му.
"Той искаше да умре през лятото и умря през лятото. Искаше да умре вкъщи и умря вкъщи. Александър Исаевич изживя един труден, но щастлив живот", отбеляза вдовицата Наталия Солженицина.
Солженицин воюва срещу хитлеристка Германия и е награден с орден. Заради писма до приятел, в които критикува Сталин и съветската система, през 1945 г. е осъден на 8 години затвор за антидържавна дейност. След освобождаването работи като селски учител. Става известен през 1962 г., когато авторитетното литературно сп. "Новий мир" публикува "Един ден на Иван Денисович" и други негови разкази за лагерите в Съветския съюз. Последвалите му обаче творби, включително "Раково отделение", са забранени и се разпространяват тайно. През 1970 г. е удостоен с Нобелова награда за литература "заради нравствената сила, с която продължава исконната традиция на руската литература". През 1973 г. в Париж излиза основната му творба "Архипелаг ГУЛАГ" срещу комунистическия режим на Москва. През 1974 г. е изпъден от страната си, в която се връща през 1994 г. "Отиде си велик човек и голям писател. Неговите книги промениха съзнанието на милиони", заяви Михаил Горбачов. Лидерите на Русия, САЩ, Франция, Германия и други страни изразиха скръбта си по кончината на Солженицин.
Още - на 13 стр.
Никакъв "баща" не е той. От сега не са ли на ясно, че дисидентстовото притив КПСС не признава вождизма, особено към такива, които живееха в безопасност извън СССР докато другите гниеха по затвори и лагери, а накрая почна да си пие сутрешния чай с чекистите.
Вярно, Сложеницин беше в ГУЛАГ. Заедно с още милиони. Написа книги, светът узна истинита и затова получи признание, че е бил дисидент. Но да ми го обявяват за "баща" или "патриарх" - това не му се полага дори ако не беше предател на моралните принципи, в името на които се бориха и страдаха интелектуалците. Вероятно Солженицин е имал свои собствени принципи и собствен морал. Това се видя когато след разпадането на СССР настоящият покойник идейно залитна към шовинизма и носталгията по митичното величие - вечното "величие" заседнало в главите на шовинистите, от което руските диктатори си правят идеология на дикатурата.