Преди 7 г. работодателят ни отдаде кухненски и столови помещения заедно с дейността за подготовка на предпазна храна на друг работодател. Тогава по силата на чл.123 от КТ трудовите ни договори преминаха от бившия към новия работодател. Към м. ноември миналата 2007 г. договорът бе прекратен и това даде основание на наемателя да прекрати трудовите ни договори на основание чл.325, т.4 от КТ, тъй като в предходно време бяхме сключили допълнително споразумение, с което той определи срок на договора, записан приблизително така: "... за срок до изтичане срока на договора за ползване на съответната база за хранене". Според нас договорите ни са прекратени незаконно и би следвало старият работодател да ни приеме отново на работа, още повече, че той веднага след като се прекрати наемният договор с първия наемател, отново отдаде кухненския блок на друг наемател.

Група работнички от гр. Козлодуй



Отговорите на поставените въпроси се съдържат в няколко текста от Кодекса на труда (КТ). Член 123а от КТ урежда запазване на трудовото правоотношение в случаите на отдаване на предприятие или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия, което става чрез съответните им договори. Приемаме, че в случая става дума за наемен договор. Чрез него едното предприятие (старият работодател) е отдало обособена част, свързана с подготовка на храна и столово хранене на друго предприятие наемател (нов работодател). Следователно по силата на закона (чл.123а, ал.1от КТ) при сключването на договора трудовите правоотношения на работещите в обособената част не се прекратяват, а преминават при новия работодател. Това означава, че правата и задълженията на стария работодател, които произтичат от трудови правоотношения, съществуващи към датата на промяната (сключването на наемния договор), се прехвърлят на новия работодател.

С промяната в КТ от 2006 г. бе създадена нова ал.4 на чл.123а от КТ, според която след изтичане срока на съответния договор трудовите правоотношения с работниците/служителите не се прекратяват, а преминават към стария им работодател. Тоест връщат се обратно там, където са съществували по силата на първата алинея на чл.123а от КТ към момента на сключване на съответния договор.

В случая новият работодател няма право да прекратява трудовите договори, защото те по силата на закона (чл.123а, ал.4 от КТ) не се прекратяват, а правоотношението се запазва и се връща при стария работодател. Поради това заповедите, с които е прекратил трудовите договори, противоречат на закона. Отделен въпрос е дали са незаконосъобразни или нищожни. Този въпрос ще намери отговор при евентуалното им съдебно оспорване.

Друг въпрос е този за използваното от новия работодател прекратително основание по чл.325, т.4 от КТ- прекратяване на трудовия договор със завършване на определената работа. Това прекратително основание е в пряка връзка със срочния трудов договор по чл.68,ал.1,т.2 от КТ, сключван под условие до завършване на определена работа. Тя следва да се посочи в трудовия договор, макар и най-общо, за да е ясно каква е и да няма спорове дали е завършила или не. Конкретно определената работа е пряко свързана с непосредствените трудови задължения, които има да изпълнява работникът/служителят. При завършването й трудовият договор следва да бъде прекратен, и то на основание чл.325,т.4 от КТ.

В случая такова условие не е поставяно, т.е. в допълнителното споразумение, за което ни пишат работничките, няма конкретно определена работа. Записът в споразумението не я въвежда и в този смисъл не превръща договора в срочен до завършване на определената работа (чл.68, ал.1, т.2 от КТ). Цитираният в писмото запис слага знак за равенство между срока, в който изтича наемният договор, и конкретната работа на отделния работник/служител. Това води до неправомерна подмяна на определената работа по смисъла на закона, която пряко ангажира работника/служителя с изтичане срока на наемния договор. Поради казаното отново (извън аргумента от чл.123а, ал.4 от КТ) сме изправени пред незаконосъобразност на акта за прекратяване, основан на чл.325, т.4 от КТ.

Що се отнася до първия работодател, той следва да приеме трудовите правоотношения на работниците/служителите обратно(чл.123а,ал.4 от КТ). Щом отново е отдал съответната обособена част под наем на друг наемател спрямо работниците/служителите отново следва да се приложи нормата на чл.123а, ал.1от КТ и правоотношението да премине към втория нов наемател. Ако новият наемател отказва да приеме хората, тогава те биха могли по съдебен ред да претендират обезщетение за недопускане до работа (чл. 213, ал.2 от КТ), вкл. и по съдебен ред.