"Проверката е установила, че информация е изнасяна само от едно лице - компютърен специалист от касата, който в разрез с правилата я е предоставял на лица, свързани с фармацевтични компании и здравни фондове", заявиха от ДАНС. Заподозреният е бил разпитан, направил е самопризнания, но не е задържан.
От касата отказаха да коментират, преди да е готов окончателният доклад на ДАНС.
Изнасяни са данните от стотици хиляди амбулаторни листове и изписвани лекарства, които пристигат в касата ежемесечно, научи "Сега". Частните фондове и фармацевтичните компании са получавали информация за всеки, който е отишъл на лекар по линия на здравната каса или е получил лекарства - ЕГН на пациента и на лекаря, каква е диагнозата, какво лечение е предписано. Пращани са данни и за хронично болните, които се водят на наблюдение към личните си лекари или към специалисти от доболничната помощ. Финансови данни не са изтекли, тъй като IT отделът в касата няма достъп до тях.
В НЗОК открили проблема през юни, когато в процеса на изграждане на новата информационна система установили, че има затруднен достъп до данните за прегледите и лекарствата. Веднага сезирали ДАНС. Не е ясно обаче откога информацията изтича от НЗОК и към кои точно компании отива.
Частните здравни фондове са заинтересовани от подобни данни, тъй като те сочат кой човек какви болести има, как се лекува и съответно - колко би струвал на институцията, в която се осигурява. Ако например даден пациент има тежки хронични болести и лечението му струва скъпо, фондовете биха могли да откажат да го запишат като клиент или да му поискат по-висока вноска. Фармацевтичните компании пък получават реална представа от пазара на лекарства - къде са те и конкуренцията.
Проверката вече е завършила, по случая е съставен констативен протокол и се изготвя доклад, допълниха от ДАНС. Днес или най-късно в понеделник материалите по случая ще бъдат изпратени в прокуратурата, където на виновния може да бъде повдигнато обвинение.
Наказателният кодекс предвижда 2 възможности за наказание в подобни случаи. Според едната всеки, който разпространи пароли или кодове за достъп до компютърна система или до компютърни данни и от това последва разкриване на лични данни, го грози до 1 година затвор.
Ако пък това е извършено с користна цел или пък бъдат причинени значителни вреди или има други тежки последици, наказанието става до 3 години затвор.
Ако това не може да се докаже или пък престъплението се окаже по-голямо като последици, то тогава може да се приложи нормата за престъплението по служба. Според НК длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебни задължения с цел да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с до 5 години затвор.
Според Закона за здравното осигуряване служителите на касата нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурените и изпълнителите на медицинска помощ, а глобата е от 100 до 500 лв.
Законът за защита на личните данни също забранява да се обработва информация, която се отнася до здравето на хората, като глобата е от 500 до 5000 лв. Според този закон обаче администраторът на данните, т.е. касата, отговаря солидарно със служителя, нанесъл вреди на трети лица.
В последните години имаше няколко подобни случая на кражба на данни с търговска цел. През 2003 г. служителка на столична козметична фирма беше задържана за икономически шпионаж, докато получаваше документи, представляващи фирмена тайна, от работещ в конкурентно предприятие.
След това голяма международна компания за продажба на книги по пощата прати персонални писма до хиляди българи. Така и не се разбра откъде фирмата има адресите им.
Ако това не може да се докаже или пък престъплението се окаже по-голямо като последици, то тогава може да се приложи нормата за престъплението по служба. Според НК длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебни задължения с цел да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с до 5 години затвор.
Според Закона за здравното осигуряване служителите на касата нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурените и изпълнителите на медицинска помощ, а глобата е от 100 до 500 лв.
Законът за защита на личните данни също забранява да се обработва информация, която се отнася до здравето на хората, като глобата е от 500 до 5000 лв. Според този закон обаче администраторът на данните, т.е. касата, отговаря солидарно със служителя, нанесъл вреди на трети лица.
В последните години имаше няколко подобни случая на кражба на данни с търговска цел. През 2003 г. служителка на столична козметична фирма беше задържана за икономически шпионаж, докато получаваше документи, представляващи фирмена тайна, от работещ в конкурентно предприятие.
След това голяма международна компания за продажба на книги по пощата прати персонални писма до хиляди българи. Така и не се разбра откъде фирмата има адресите им.
