"Най-голямата демографска дупка ще бъде точно през 2008/2009 г., когато ще имаме много малко деца в училище. Този проблем мина през детската градина, началното училище, а сега и в прогимназиите и гимназиите", заяви Такева. Според нея в големите градове ще има намаление на броя на паралелките с по над 30. По данни на МОН до момента закритите паралелки в страната след VII клас са 236 - 157 профилирани и 79 професионални. В София до момента в училищата с кандидатстване след VII клас остават незапълнени 75 паралелки, а други 77 ще бъдат закрити в столичните училища след VIII клас.
По данни на Националното сдружение на общините в България закритите общински учебни заведения са около 300. "Това са училищата с най-малко деца, които заради въвеждането на делегираните бюджети нямат достатъчно средства", посочи пред "Сега" изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова. Според нея основните причини за затварянето на учебните заведения са на първо място икономически и след това демографски.
Чавдарова съобщи, че от септември до декември в бюджетите на училищата ще се формира финансов дефицит от 50 млн. лв. Кметовете смятат, че недостигът трябва да бъде покрит от държавата. Делегираните бюджети са негъвкава схема на финансиране, при която не се отчитат непазарни различия, твърдят от сдружението. Оттам настояват още да се осигури и резерв за училищата, в които по обективни причини обучението е по-скъпо. Според Чавдарова местните власти ще следят много отблизо и дали закриването на училищата няма да доведе до увеличаване на отпадащите ученици. В последните години имаше такава тенденция, но пък се предприемат и контрамерки, които би трябвало да ограничат тази бройка.
И местните власти, и синдикатите настояват правителството да спази обещанието си и да увеличи с 10% издръжката на един ученик, въз основа на която се формират бюджетите на училищата. В момента средната издръжка е 1157 лв., а трябваше да стане 1266 лв. от 1 юли. До момента обаче решението не е прието официално и предвидените 60 млн. лв. не могат да стигнат до училищата. Според просветното министерство 97% от общините са се справили успешно с новия модел на финансиране и за тях се отпускат още 21 млн. лв.
Разчетите на МОН показват, че увеличение на учителските заплати до средно брутно ниво от 650 лв. е възможно при липса на задължения и при балансиран бюджет. Вчера Такева се усъмни, че парите се пренасочват за други сектори и други цели. Тя обясни, че е провела разговор с премиера, който дори е изразил учудване, че парите не са преведени до учебните заведения.
Разлика в заплащането ще има, но на географски принцип - работещите в малко населено място ще получават по-ниски заплати и обратно, твърди Такева. Според нея обаче възнаграждението трябва да зависи от трудовия стаж, образователния ценз и квалификацията. Изчисленията на синдиката показват, че в София средната брутна работна заплата е около 639 лв., а в едно по-малко населено място е към 590 лв.
Разчетите на МОН показват, че увеличение на учителските заплати до средно брутно ниво от 650 лв. е възможно при липса на задължения и при балансиран бюджет. Вчера Такева се усъмни, че парите се пренасочват за други сектори и други цели. Тя обясни, че е провела разговор с премиера, който дори е изразил учудване, че парите не са преведени до учебните заведения.
Разлика в заплащането ще има, но на географски принцип - работещите в малко населено място ще получават по-ниски заплати и обратно, твърди Такева. Според нея обаче възнаграждението трябва да зависи от трудовия стаж, образователния ценз и квалификацията. Изчисленията на синдиката показват, че в София средната брутна работна заплата е около 639 лв., а в едно по-малко населено място е към 590 лв.
