Уважаеми г-н Гончаренко,

Пиша ви с молба да извините обидните квалификации, направени за вас, отбора, града и страната ви от представители на ФК "Левски", журналисти и запалянковци преди мача на 13.08. т.г., който заслужено спечелихте. В радостта от победата сигурно сте ги забравили или им се надсмивате. Струва ми се обаче, че ако пропуснем извиненията, ще затъваме още повече в наглостта, която попарва зачатъците на необходимия понякога срам.

Освен като български гражданин аз имам донякъде право да се обърна към вас и като временен почитател на "Левски" от годините, когато бях левскар котковист. Имаше такава секта сред запалянковците на клуба от "Герена". Те бяха, казано по днешному, фенове на "Локомотив" (София), които не приемаха обединението на любимия железничарски клуб с отбора на трудовите войски "Славия", което роди ЖСК "Славия" и изпрати още по-любимия Никола Котков в отбора на народната милиция "Левски-Спартак". Може би знаете, че той загина при автомобилна катастрофа с иконата на истинските левскари - Георги Аспарухов. И до днес Гунди е славен като най-добрия български футболист, макар котковистите да имаме известни съмнения по този въпрос, с което се отклоняваме от левскарската ортодоксия.

Така или иначе, мнозина симпатизирахме на "Левски", защото там играе най-добрият за нас футболист. Пак по онези времена, след спортен провал Политбюро на ЦК на БКП пускаше статии под гръмки заглавия от типа "Докога ще търпим недъзите в българския футбол" и взимаше съответни решения. Не беше само от кумова срама, а и от политическа хитрост на властта, която



виждаше в спорта и отдушник, и средство за възпитание



Ако обществото напредва, а спортистите му се провалят никнат подозрения, че напредъкът не е чак толкова голям, колкото го представят: това е твърде сериозен повод за притеснения от възможни идеологически изводи не само в тоталитарни държави. Но това е минало, което надали интересува млад човек като вас. Повече трябва да ни вълнува настоящето, в което няма такива притеснения, тъкмо защото наглостта надхвърля срама, а не само защото по разбираеми политически и икономически съображения спортните босове са извън затвора.

Тук са нужни няколко бегли обяснения, които, надявам се, ще разберете.

Ако пренебрегнем агресивното изтласкване на срама, чиято проява е наглостта, можем да кажем, че тя е присъща на зле възпитани в самопреценката си хора. На тях им липсват не само първите 7, но и следващите 20 години. Понякога тая липса съвпада с т. нар. преход към демокрация, в който наглостта има свойството да изразява обществено състояние, при което за добре възпитаните хора остават единствено срамът и мълчанието.

Подобна наглост напоследък се стеле у нас толкова плътно, че надделява над необходимия срам в различни форми: отговор на евродоклад или на земеделски искания; участие в партиен купон на Бузлуджа или в "открит парламент" пред президентството; обяснения на замяната на влакове с автобуси или на един МВР шеф с друг; оправдание на учителски съкращения или на подкупност в съдебната власт и др. Така и без "светът да е олимпиада", наглостта придобива спортен облик, при който човек започва да мисли, че



се състезават все по-нагли обяснения на провалите,



макар най-нагли да са очакванията за успехи. Впрочем не броим ли врачките, успехи се предричат само от управляващите шайки и журналистическия им антураж. По това спортните босове приличат на политическите, като вероятно има някаква разлика в процента комисионни за препиране на мръсни пари и в реда на новините. При вас може би също е така, но мен истински ме притеснява езикът, който става у нас обичаен ,особено към отбори на страни извън нашия "цивилизационен избор". Ако бяхте треньор на "Андерлехт", надали щяхте да чуете за вас и отбора си това, което безсрамно се издърдори.

В това отношение няма разлика между тия, които заявяваха принципна позиция за Косово и обратната принципна позиция за Южна Осетия, и ония, които вярваха, че "утвърденият ни европейски отбор" ще премаже "колхозен тим от измислена държава". Колкото първите бягаха от аналогии между Милошевич и Саакашвили, толкова и вторите се бояха да ви сравнят с Вили Вуцов, чиито джапанки струват 400 евро. Бяха ли направили сравнение, в първия случай щяха да открият, че действията на сръбския "диктатор", умрял в Хагския затвор, си приличат с тия на грузинския "демократ", който, както изненадващо сподели в интервю жена му, продължавал традицията на силни лидери от грузински произход като Берия и Сталин. Във втория обаче щяха да се изненадат още повече, тъй като както собственикът, така и треньорът на "Левски" удивително приличат на трактористи в някоя окрадена от самите тях МТС, докато вие изглеждате като пианист. У нас благодарение тъкмо на демократичната наглост



е прието за обидно да си тракторист,



както изглежда смешно отборът да носи име на тракторен завод. Макар че по-обидно и смешно е отборът да злоупотребява с име на национален герой, чийто дух би се срамувал тъкмо от наглостта в принципната безпринципност.

Тя стига дотам, че едните се мислят за незаменими политически фигури така, както другите виждат една-единствена възможност за "Левски" в срещата си с вашия отбор: победа. Не че не може това да стане в Борисов, както и не че не може да се случи чудото в Пекин, предсказано от врачките, според които по медали България ще е преди Беларус в олимпийското класиране. Но по-добре е да не става, защото пак ще захрани наглостта, която прикрива срама. От него все повече се нуждаем, за да се сетим, че ако не трябва да се извиняваме по-често, поне следва да мълчим.

Приемете моите извинения, както и пожеланията за успех в реванша за двата отбора!