"Tu l'as voulu, Georges Dandin!" - "Ти си го търсеше, Жорж Данден!", оплаква съдбата си рогоносецът от комедията на Молиер "Жорж Данден, или сбърканият съпруг". По същия начин се оплакват днешните французи и други западноевропейци, отправили се на пътешествие из Европа без граници.

Преминаването през границите в ЕС, където официално е премахнат граничният контрол, е жива мъка заради опашките по бензиностанциите в страните с по-ниски цени на горивото, установиха репортери на брюкселското електронно издание ЮрАктив през лятната си ваканция. На някои гранични бензиностанции се извиват такива опашки, че препречват магистралите и предизвикват задръствания. Подобно чудо е виждано само по времето на граничния контрол, когато турските гастарбайтери масово се връщаха в Германия след лятната си почивка в родината.

Същинска драма е на границата между Австрия и Унгария. На последната бензиностанция на австрийска земя в Никелсдорф се трупат отчаяни шофьори, сякаш зареждат за последно резервоарите си. И защо? Заради десетина евроцента икономия на литър. Бензин Super Euro 95 струва 1.39 евро в Австрия и 1.50 евро в Германия. В Унгария цените на петрола се качват поради комисионата при закупуване на унгарски форинти. Бензиностанциите там приемат и евро, но при безбожен обменен курс.

Това обижда потомците на Молиер, чиято друга прочута комедия "Скъперникът" се играе и днес с голям успех. За едната финансова чест те се редят с часове на по-евтините бензиностанции, жертвайки част от почивката си. Искахте да паднат границите, но ги запазихте в душите си, би ги скастрил великият писател. Същото биха казали и бащите основатели на Евросъюза Робер Шуман и Жан Моне в обръщение към всички европейски народи, прегърнали идеята им за свободно движение на хора, стоки и услуги. Защо се лишавате от основното благо на европейския проект и вместо да се носите волно от държава в държава, сами си слагате ГКПП на джоба? Защото сами си го търсим, биха отвърнали тълпите по граничните бензиностанции.