Сутринта засичам в асансьора съседа Бояджиев. Ухилен, та налезен.

- Как може да се усмихваш, бе - викам, защото ми е непоносимо да гледам блажената му мутра. - Глей каква дупка изкопаха на мястото на детската площадка, за мол да строят. От паркинги и бензиностанции в квартала грам зеленина не остана!

А Пешев тегли от ухото си жичка някаква и крещи:

- Кво?

- Кво! Мол строят на местото на люлките и катерушките! Ето кво!

- Споко, бе, Шинка! Никой не може да се справи с тия мутри. Платили са на когото трябва колкото трябва и сега, ако поискат, и доменни пещи ще им разрешат да вдигнат на мястото на градинката. Я не си опъвай нервите! Вземи си и ти едно МР3, заври си го в ухото и си свиркай.

Отивам в службата и гледам - спира пред управлението джип като бронетранспортьор, слиза от него един Цеко Башбоклуков, барман беше в Балкантурист преди промените, и всички наоколо гръбнаците ще си изпотрошат да му се кланят. Качвам се в стаята ни и направо иде ми да закрещя, а Маринова, дето е на бюрото срещу мен, чука клавишите на компютъра и се хили.

- Какво се лензиш като депутат на прием, ма? - възмущавам се. - За жълти стотинки продадоха завода на един барман! Живота си дадохме да го построим, а сега тоя тарикат само ще прибира печалбите и ще разхожда ония с гумените цици с яхти и поршета по Монако!

Издърпва Маринова от ухото си жичка, гледа ме с разбиране и клати глава:

- Не те чух, но ясно ми е за какво се хабиш. А на тебе не ти ли стана ясно, че днес борчета, бармани, комсомолци и ченгета владеят държавата? Докато не приберат всичко, няма да се спрат. Те и нас ще изпоприватизират, та ще простят на завода като нашия! Заври си едно МР3 в ухото и си свиркай.

На мене ми се плаче, а Цеков, гледам, тактува с глава и припява на някаква музика в слушалката, дето я е натъпкал в ухото си.

- Как може да си пееш! - крещя му аз, за да ме чуе през данданията. - Това нашето никакво здравеопазване не е! Трябва да си правя операция на простатата, а докторът ми иска хилядарка, иначе щял да ме мотае пет години. Уж съм здравно осигурен и уж по конституция ми се полага безплатно лечение, а по клиничната ми пътека на всеки завой лекар дебне и чака да плащам!

- Спокойно, бе, Шинка! Не си се родил вчера - тегли жицата от ухото си Цеков. - Така е и така ще бъде! Няма да има управия. Земи си една МР-тройка и си свиркай.

Пътувам в трамвая. Изумен съм. Досега не бях се заглеждал?! Ми то половината от пътниците са като някакви пилоти на реактивни изтребители - на всеки от ухото жичка виси...

Не, не - и аз още утре си купувам една емпитройка! Що да си опъвам напразно нервната система. Ясно е - демокрация ли е, диктатура ли е, тия, дето печелят, винаги са си едни и същи.