Хванаха ме да карам автомобил с 1.4 промила алкохол. Преди време мой познат бе в същото положение, но накрая го осъдиха само на административна глоба и свидетелството му остана чисто. Сега ме плашат обаче, че няма да се отърва без затвор и че правилата били други. Бихте ли разяснили какви са тези промени и как изобщо стоят нещата при шофиране след употреба на алкохол?



Чавдар Р., София



Последните години действително бяха белязани от много и твърде противоречиви съдебни решения в случаите, при които лица са управлявали автомобилите си с алкохол над 1.2 промила алкохол в кръвта.

Макар на пръв поглед чл. 343 "б" от Наказателния кодекс (НК) да изглеждаше пределно ясен. Според разпоредбата, "който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода до една година". Иначе казано, ако някой бъде хванат да кара колата си с такова количество алкохол и това бъде доказано не само с дрегер, но и с кръвна проба, трябва да бъде осъден. Ако му е за първи път обичайно, се разминава условно, но при повторно нарушение би могло да лежи и в затвора.

Години наред обаче в много съдилища, вместо да се налага наказателна отговорност, при подобни случаи тя се заменяше с административно наказание, каквато възможност дава чл.78 "а" от НК. Тази разпоредба се прилагаше, когато дадено лице бъде хванато за първи път да управлява автомобила си с концентрация над 1.2 промила. По този начин съответният нарушител се отърваваше само с глоба, а съдебното му досие и свидетелството му за съдимост оставаха чисти.

Тази практика продължи и след 2005 г., когато в чл. 78 "а" изрично бе посочено, че тази замяна на наказателна с административна отговорност не се прилага, ако съответното престъпление е извършено в "пияно състояние". Въпреки това обаче не малко съдилища продължаваха да заменят санкцията. Често пъти и самата прокуратура вкарваше такива предложения. Прокурори и съдии преценяваха, че алкохолът в кръвта е част от престъпния състав, а не допълнително, квалифициращо обстоятелство. Така се приемаше, че тук няма пияно състояние. Други прокурори и съдии обаче не приемаха това и внасяха обвинителни актове, с което се искаше наказание затвор, макар и условно.

Затова се наложи и Върховният касационен съд да уеднакви съдебната практика с тълкувателно решение, което има задължителна сила. Решение №2 от ноември 2007 г. бе прието от Общото събрание на наказателните колегии на ВКС. То даде задължително тълкуване на понятието "пияно състояние". Освен това в него бе определено, че в случаите на чл. 343, ал. 1 от НК (при употреба на алкохол над 1.2 промила) не може да има замяна на наказателна с административна отговорност. Или иначе казано, съдилищата трябва да четат присъди, с които да бъде определено наказание "затвор", пък било то и условно, ако престъплението е извършено за първи път.

Необходимо е да се знае, че НК предвижда и друга възможност за наказателна отговорност при шофиране след употреба на алкохол. В България е забранено да се управлява автомобил с над 0.5 промила алкохол в кръвта. Така в Закона за движение по пътищата е предвидена административна глоба и отнемане на книжката за определен период от време, ако лице е хванато да кара колата си с 0.5 до 1.2 на сто промила алкохол включително. Вече по-горе стана ясно, че ако е над 1.2 - 1.3 и нагоре, тогава нарушителят подлежи на наказателна отговорност.

НК обаче предвижда едно изключение - в чл. 343 "б", ал. 2. Така, ако дадено лице е било вече веднъж осъдено, защото е управлявало колата си с над 1.2 промила и бъде хванато повторно с над 0.5 промила - например с 0.7 промила, тогава то подлежи на наказателно преследване и на осъдителна присъда. Нещо повече. Този текст от НК предвижда не до една, както е при първо хващане с над 1.2 промила, а до 2 години затвор.

Кодексът предвижда, че във всички тези случаи съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 - "да се упражнява определена професия или дейност". Това означава задължително да има срок за забрана за управляване на МПС. НК допуска при тези престъпления дори и възможност за лишаване от право "да се заема определена държавна или обществена длъжност".

Има и още нещо, което не трябва да се пропуска. В чл. 343 "б" от НК изрично е посочено, че концентрацията на алкохол в кръвта трябва да бъде установена "по надлежния ред". Точно това често става и основен спор в съдебните зали - дали е доказана концентрацията на алкохол.

Това установяване по надлежен ред е определено в специален документ - Наредба №30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства. Тя е съвместен документ на министрите на вътрешните работи, на здравеопазването и на правосъдието.

Според наредбата установяването става чрез използването на технически средства - дрегери, или чрез медицински и лабораторни изследвания. Ако обаче лицето откаже или пък физическото му състояние не позволява извършването на теста, както и ако има над 1.2 промила или са налице жертви или ранени при катастрофа, то тогава се правят задължителни лабораторни изследвания чрез вземане на кръвна проба.

Кръвната проба е добър ход и за всеки, който смята, че дрегерът не отчита правилно. Необходимо е да се знае, че контролният орган е длъжен да предложи талон за медицинско изследване, а ако концентрацията по дрегер е над 1.2, и да придружи до лабораторията съответното лице.

В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в определеното лечебно заведение или при отказ да се даде кръв за изследване употребата на алкохол от водача, концентрацията се установява въз основа на показанията на техническото средство.

В акта за нарушение трябва да е вписани часът и начинът на извършване на проверката, видът, моделът, фабричният номер и показанията на техническото средство и видимото състояние на водача. Освен това трябва да бъдат записани обясненията му за вида и количеството на употребения алкохол или друго упойващо вещество и времето на употребата им. Те се вписват, когато той е предоставил тези данни.

Преди вземането на кръвна проба се прави медицинско освидетелстване - поведение, общо психично и телесно състояние на лицето, поведенческите реакции, степента на съзнанието, ориентацията, паметта. След това се взема кръв за химическо изследване - по 10 мл. Отказът на водача да бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване, което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел.