Напоследък руският премиер Путин често - и неправилно - е сравняван със Сталин или Хитлер. В интерес на истината той по-скоро е руският Кенеди и неговата Куба се казва Грузия.

Шведският външен министър Карл Билд го сравни с Хитлер. Бившият съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински пък си припомни за нападението на Сталин срещу Финландия.

Тези аналогии по-скоро показват душевното състояние на Запада, отколкото това на Путин. Дори и да звучи дръзко, а на американците да не им е приятно да чуят това: Владимир Путин, както се представя пред света тези дни, силно напомня управлението на Джон Ф. Кенеди през периода 1961-1962 г.

Младият Кенеди представляваше тогава новата Америка, както сега Путин е образът на възраждащата се Русия. Единият бе и донякъде все още е обичан от своите граждани, а другият в момента е много популярен сред своите сънародници.

Дори Кенеди правеше разлика между суверенни държави от първа и втора класа, ръководен от разбирането, че мнението на държави от т.нар."заден двор" не е важно. Така вижда нещата и Путин в случая с Грузия. Но при американците говорим за "доминиране", а по адрес на руснаците употребяваме "агресия". Всъщност става дума за едно и също.

Усилването на сферите на влияние имаше военни последствия както при Кенеди, така и при Путин. Бившият американски президент дори стигна по-далеч в Куба, отколкото руският премиер в Грузия. ЦРУ открито подкрепи през 1961 г. десанта на кубински изгнаници в Залива на прасетата. Целта на Кенеди бе смяна на режима в Хавана, нещо, от което Путин се въздържа в Грузия. И то при положение че е имал същото горещо желание да стори това, каквото беше желанието на Кенеди да свали от власт Фидел Кастро.

Опитът за смяна на режима в Хавана бе неуспешен, но Кенеди въобще не мислеше да признава суверенитета на Куба. Когато СССР разположи атомни ракети там, президентът на САЩ заплаши с война. През октомври 1962 г. светът затаи дъх, докато Русия не се съгласи с правото на влияние на САЩ в техния си "заден си двор", и Хрушчов заповяда да бъдат изтеглени ракетите.

Кондолиза Райс и Джордж Буш твърдят, че днес вече важат нови правила, различни от тези през XX век. Звучи убедително, но не е вярно, както добре се вижда в случая с Куба. Америка все още разглежда Карибския остров с неговия комунистически режим като обществен враг. Американците не могат да посещават Куба, нито да търгуват там. Кубинските пури се считат за контрабанда и пристрастените към тях са един вид държавни врагове; нищо, че ги пушеше и Джон Кенеди.

Общото послание за руснаците и американците в момента гласи: Двете страни не са си тъй чужди, колкото им се струва. Те мислят по един и същи начин, действат еднакво, дори споделят общ език - този на силовата политика.

Задачата на Европа е да не допусне ескалиране на сегашната криза. Евентуално навлизане на НАТО в руския "вътрешен двор" в момента няма да допринесе за сигурността, а за увеличаване на напрежението на Стария континент. Кризата в Куба бе последвана от десетилетия на Студена война, докато не дойде политиката на разведряването. Може би сега пътят ще е по-кратък.

А какво ще стане с Грузия? Да се уважават интересите на Русия не значи да се предаде демокрацията. Националната цялост на Грузия въобще не подлежи на съмнение, но по-малко прекланяне пред американците ще се отрази добре на страната. Един поглед към Карибите няма да е излишен и на Саакашвили: Кенеди е мъртъв, а комунизмът - жив.