- Чуй сега поредния идиотизъм на рухналата западна психика - дудне Панчо по телефона. - Измислили велосипед с перка отпред - като самолет. И тандем на два етажа с шевна машина. И колело, дето го караш легнал.
- В последното има смисъл - оценявам. - Хем лежиш, хем се движиш. По мъдрия завет на Чърчил, който никога не стоял прав, когато можел да седне, и никога не седял, когато можел да легне.
- Не се втелявай! А тия ще ми дишат праха! Оукс Моукс, Пилатес Милатес, за Гудиър Мудиър па да не ти говоря, всички накуп.
- Какви са тия "тия" бе, Панчо, какво са ти направили?
- Пишман изобретатели - сумти чепеларецът. - Фалшименто! Гудиър измислил светещи автомобилни гуми. Ми махни фаровете тогава бе, чапкънино! И си натрий мутрата с фосфор, да ти осветява пътя! Джоузеф Хюбърт Пилатес сковал креват с V-образна форма, да не се изсипеш насън. Като не ти се пада от легло, що не спиш в апарат за ядрено-магнитен резонанс бе, михлюзино!
- Някои медии се присмиват на екстравагантните им и безполезни идеи...
- Прави са. Кел файда, да го питам аз Ръсел Оукс, дето го наричали Перкото на Средния Запад, както си легнал да спиш и искаш да светнеш лампата, щото ти е фръкнала примерно долната протеза, да духаш в един маркуч, той пневматично да задвижва гумен пръст, който да натиска ключа?!
- Ми не е толкова лошо - проточвам след дълъг анализ.
- Теб, брат ми, чавка ти е изпила акъла! Аз откога съм й намерил чалъма на тая ситуация, ама като ни е нефелна държавата...
- Айде сега, все държавата нефелна, все ти фелен.
- Нефелна, щото не ще да ми патентова изобретенията - сърди се Панчо. - При мен никс маркуч, никс гумен пръст, освен среден натурален! Монтираш на протезата микроемулгатор, който разширява ултравиолетовия спектър и мига аварийно в долната четвърт на кадастралния мегахерц. Като ти фръкне нанякъде в тъмното, просто я проследяваш с миниатюризиран галванизатор и това е.
- Звучи ми далеч по-ефективно и опростено до крайност - признавам след още по-дълъг размисъл. - Не виждам защо да не ти го патентоват.
- Ми не щат, заяждат се, бил съм куку, ба мааим... - ругае родопският Едисон. - А оня Оукс не е куку, нали, за него може, неговата държава го патентова!
- Какво още - питам любознателно, - освен онова с маркуча и гумения пръст?
- Вилица с чекрък! Мушкаш вилицата в спагетите, въртиш с ръчка една макара като на въдиците, вилицата се върти и навива спагетите.
- Интересно! - признавам. - Трябва да пробвам.
- Не се излагай - ме предупреждава Панчо. - Кво ще си мориш ръката! Пробвай с мойта усъвършенствана вилица. Монтирал съм й дизелово двигателче, което върти автоматично вилицата. С няколко скорости. Включително и задна.
- А тя поради что? - любопитствам.
- Ако решиш да пазиш диета - вика, - елементарни ми Уотсън! Ето, измислил съм и безконфликтно движение на кръстовищата чрез кранове, които пренасят колите от единия поток над другия. Или двоен джоб - горният с дупка, портфейлът пада в долния, циганьорът бърка да крадне, оп-па, нема нищо. Или моркови с по два корена, садиш един, прибираш двойна реколта. Или триъгълна банкнота с долен грайфер...
Ама наистина кофти държава. Погубва талантите си. И утре ще се чуди как да врътка масирано спагетите и да си търси в тъмното долната протеза.
