- Гунеее! Гуне, ма! Грабвай стълбата - и бегом да обереш сливите.

- Щем! Да ма не е таковал луд да са катерим я по клонете...

- Чу ли кво ти наредих ма, бабичкооо!

- Бабичка е баба ти! Така ша викаш на оная уруспетина - симпатията ти Цола, хрантутнико държавни! Да са пукнеш, да са треснеш, пенцията ти да запрат! И за чий ти е тоя сливак - все се е сплул, и за ракия не става.

- Сакам да не допущим Трета световна война!

- Закъснел си! Третата свърши - Студената я викаха. И загубихме, затава сега сме на тоа хал.

- Коя сакаш ги речи. Сеги мислим да допратим един колет, помощи един вид, на оня човек, та да са не излага.

- Кой човек бе, старче изкуфели?

- Сакасливи! Като сака сливи - на там, затъкни са, па си седни на меките части!

- Глухаринооо, тизе си за диригент на филармонията! Сака ВИЛИ! Човека си сака вили - кеф ти вила у Беверлихилз, кеф ти на Малдивите - и ша си ги получи. Кви сливи, дигиди мизернико!

- Е, добре де! - примирява се дедо Цоко. - Я за добро, уж божем... Нали сме веке натовци?

- Все сме овци, кво и да ни прикачиш отпреде.

- Ей, дъртооо! - размахва заканително показалец дедо Цоко. - Та викам, като сме натовци, да дадем нужния отпор! Целата работа е заради Косово. И що леко му са клатеха краканцата на наше НАТО, та белки го поизправят малко.

- Голем политикан са извъди и тизе, нема що!

- Глей как са изметнаха поляците за една нощ - аман-заман, дайте ни бази, че без бази ша измрем. Та викам, пак да бомбардираме сърбете! Отдавна им имам зъб - още за оная шльокавица от събора на границата у илядо деветстотин седемдесе и първа година! Я му плащам като човек с плочи на Георги Кордов и тахан-халва, а он ми пробутва първак, мисли, че съм пиян...

- Па бегай! Бомбардирай ги със сливи, несретнико!

- Че що? Ние сме най-близо, таман ша се похарчи по-малко бензин за аеропланя, а па уран си имаме колко щеш. Откак ни закриха блоковете у Козлодуй, знаеш ли що много е артисал! И понеже са е поизветрил, си е баш как требва - обеднен, един вид. Нема с некой убав да ги замераме... Да знаят коги са ни пробутвале шльокавица и секакви ментета! Па тоя, като сака вили, да му дадем нашата колибка на Укьов баир, дето некоги правехме бостан? Белким в ответ ми дадат я некой орден, я некой ордер - нема да са сърдим, все е нещо. Па може и военен аташе, сега как има глад за войскари! Да разпределям помощите само - стига ми тая награда, я са задоволявам и с малко...

- Не знам що цел живот си въобразяваш, че и язе така! - пустосва го баба Гуна.