Бяха седнали под чадър, разположени върху плажни хавлии в четирите посоки на света. Юг размеси картите и връчи тестето на Изток. Север сгъна страница от вестник "Сега" и се приготви да записва резултата.

Това безгрижно каре се оформи сред суматохата на пълния плаж. Наоколо родители викаха по децата си, деца плачеха след продавачите на сладолед, продавачите на сладолед крещяха над главите на плажуващите. Мощен мегафон известяваше за морска разходка на цена 10 лева за половин час, фалцет на фолк-хермафродит от близкото капанче цепеше яко интонационната среда.

- Цепи! - рече Изток и започна да раздава. Първо по три карти, после още по две.

След което анонсите се развиха като по учебник.

- Каро! - рече Север, а Запад му отвърна с купа. От Юг дойде заявка за "без коз", но Изток ги викна на "всичко". Последва "контра" от Север и съответно - "реконтра" от Изток.

Кой "вън", кой "вътре" щеше да се разбере след малко и това щеше да бъде отразено в колонките "Ние-Вие", разчертани на вестника, близо до редовната рубрика "Реконтра".

Отегчен от плажното си четиво и заинтригуван от контри и реконтри, хвърлих книгата и се примъкнах до играещите. Заех позицията на кибик, но кибик културен, който следи играта без право да се обажда.

Само ще ви обадя, че белотаджийското каре не играеше с обикновени карти. Върху тях вместо фигури бяха изобразени родни забележителности. Исторически и природни. Явно тестето бе предназначено за чужденци, които да се запознават с хубостите на България. Но играчите бяха българи и изобщо не се разсейваха по националните обекти върху картите. Като истински българи те си играеха играта.

Север започна малко като руския цар - с вале каро, което всъщност беше "Боянската църква".

- Хвана ме по бели гащи! - направи неприятна физиономия Запад и даде голата си девятка, на която бе изобразена римска крепост от град Хисар.

- Ох, на батко! - викна Север, прибра ръката и веднага продължи с асо - "Стария Несебър".

Траех си като културен кибик и следях как "Боянската църква" надцаква търновските "Свети Седмочисленици" и как "Ловешкия покрит мост" се качва на "Стария Пловдив".

- Вътре! - заключи Юг, като прибра със седмак метър последната ръка. На седмака имаше "Бачковския манастир".

- Вътре мечки няма! - каза примирено Запад и случайно се загледа в една карта, на която имаше планински пейзаж - девствен кът от Рила. Вторачи се така зорко, сякаш лично да се увери, че сред боровете "мечки няма".

- Опа! - възкликна той. - Къде е това място? Близо ли е до Боровец?

И другите заразглеждаха пейзажа. Север предположи, че е от някъде край Говедарци, а Юг допусна, че е гората около Паничище.

- Няма значение! - викна Запад и вдигна мобилния си телефон. - Ало, братле! Видях едно незастроено парче от Рила... Утепало се е за спа комплекс!... Виж там кадастъра, да не ни изпревари някой!...

- Там е защитена територия! - обадих се аз съвсем неволно.

- Я, трай бе, кибик! - скастри ме Запад така, както се готвеше да скастри рилските мури.

Оттеглих се виновен под своя чадър. Виновен, защото бях нарушил правилото на културния кибик. Който само може да следи играта, но без правото да се обажда...