София и Брюксел разговарят като глухи и досега са се разбрали само за едно - че имат проблем в комуникацията. Между двете столици тече изобилна преписка, разменят се посещения, пишат се доклади, пращат се планове за действие, но резултатът е все така нулев. Щом не върви общуването (комуникацията), следват едностранни действия като спирането на пари.

Как да се оправи положението? Първото условие е двете страни в комуникацията да казват и разбират едно и също. За целта трябва да се направи речник, който да уеднакви термините или поне да ги преведе на общоразбираем език.

Да започнем от най-болезнения пример. Брюксел ни спря 1.3 млрд. евро за пътища заради съмнения в



интегритета



на пътния фонд. Така написа на 22 юли до финансовия министър Пламен Орешарски, шефът на Главна дирекция "Регионално развитие" към Еврокомисията Дирк Анер. Добре, ама какво ще рече интегритет? Вестник "Сега" го преведе като "честност". Министърът на транспорта Петър Мутафчиев се възмути от вестника и раздаде в парламента по време на вота на недоверие "лицензиран превод". В него думата integrity бе преведена като институционален интегритет. Който не разбира, би си помислил, че Брюксел наказва България заради нарушена административна цялост на пътния фонд, а не заради корупцията и конфликта на интереси в него. Затова, като ни казват да изловим корумпираните, ние правим структурни промени - вместо стария фонд създаваме нов, но не даваме виновните на съд. Не че ги крием, просто - грешка в комуникацията.

"Би било неприемливо да продължат плащания дори при най-малко подозрение за честността на ФРПИ, като се има предвид тежeстта на недостатъците, разкрити по текущи проекти от Кохезионния фонд, а също случаи на измами и конфликт на интереси", написа просто и ясно Дирк Анер. Властта обаче разбра следното чрез лицензирания си превод: "Продължаването на плащанията би било нецелесъобразно в контекста на съществуването на дори минимални съмнения относно институционалния интегритет на пътния фонд, особено предвид констатираните недостатъци в рамките на текущите проекти, финансирани със средства от Кохезионния фонд, както и на конфликтите на интереси".*Когато някой се прави на неразбрал, за да си продължи далаверата, проговаря и на развален български: "Аш не оттука - аш не разбира".

От спирането на парите страдат



бенефициентите,



което означава получателите, за които са предназначени. Като се каже обаче бенефициенти, си мислим, че става дума за хора "по така", което е самата истина. Защото на български думата се превежда като облагодетелстван. Не се ли доредиш до роднина с висока позиция в разплащателна агенция, спукана ти е работата. Затова отнеха лиценза на две от разплащателните агенции към министъра на финансите Орешарски и регионалния министър Асен Гагаузов, където бе засечен конфликт на интереси.

Имали сме



системен проблем,



предупреди ни Брюксел. Как не, като ни натякват системно, че крадем, и то под закрилата на "влиятелни сили в българското правителство и/или българските държавни служби". От което нашите управляващи си вадят извода, че трябва да се краде не системно, а с мярка. Политици правят откритие, че с европейските пари не било като с българските. Министри обещават да не пипаме от еврофондовете, а от бюджетния излишък. Всъщност, като ни говори за системен проблем, Брюксел иска да уволним чиновниците от контролната система, защото не работи. Тук обаче еврократите допускат грешка, защото нашите чиновници нямат вина. Цялата система на демократичния преход бе изградена върху развалините на контролните механизми, за да могат да функционират срасналите се с властта приятелски кръгове, братовчеди и обръчи от фирми.

В резултат на това възниква големият проблем с



усвояването



на европейските фондове. Думата е абсурдна и на български, защото си имаме по-точната дума - присвояване. Може да се усвоява чужд език, т.е. да го научиш като свой. Но как да усвоиш чужди пари, без да ги присвоиш, т.е. без да ти влязат в джоба. Това на български е неразбираемо. Проблемът ни е, че нямаме достатъчно подготвена администрация. По този въпрос има единомислие между София и Брюксел. Но докато Еврокомисията говори за кадри, способни да правят проекти по нейна мярка, ние разбираме, че трябва да ги подготвим по европейски, за да усвояват, без да ги хванат.

Трябва да ходят на нещо като европейски колеж, което обаче няма нищо общо с колежа на комисарите. По-обикновените българи, които не са дишали витаминозен брюкселски въздух, се задоволяват с латинския термин и знаят, че еврокомисарите се събират на колегиум, както и висшите чиновници в министерствата и другите ведомства. Но друго си е да имитираш владеене на брюкселски жаргон.

Еврократите важничат, защото държат кранчето на фондовете. Но и ние можем да ги препитаме за това-онова, както подхвърлят наши политици и министри. Например знаят ли какво е



бивша силова групировка



Няма как да се сетят, че това са охранители, станали застрахователи. Там ги смятат за обикновени бандити и настояват да ги съдим по параграфите за организираната престъпност, но имат много здраве. И нашият съд знае, че никой не е престъпник, докато не е осъден, а щом не е престъпник, защо да бъде съден? Тази езикова тънкост хвърля в отчаяние някои европейски политици (особено в Германия), които напоследък все по-енергично искат да задействат предпазна клауза срещу България заради правосъдието й, т.е. да обявят, че решенията на българския съд не се признават в Европа.

Факт е, че у нас имаме далеч по-изискан речник от европейския. Никой не би определил като престъпник един



добре облечен бизнесмен



само защото по-рано е ходил в анцуг. Много често това са бизнесмени в строителството и хотелиерството - едни от най-проспериращите отрасли, върху които се гради якият икономически ръст на България. В Брюксел най-вероятно ни завиждат, защото Западна Европа едва се крепи над нулевия растеж. Затова в обяснителния документ към доклада на Еврокомисията от 23 юли бе хвърлена черна сянка върху нашия икономически възход: "Прането на пари се подхранва от широко равнище на инвестиции в проспериращия строителен и туристически бизнес, развиван от офшорни компании, чийто произход на парите често е трудно да се проследи".

Никой в България, включително и министърът на икономиката Петър Димитров, не би си позволил да определя чуждия инвеститор като офшорка, която се омита при засилени проверки. Той дори изрази съжаление, че от началото на годината държавата е загубила 500 млн. евро от изтеглили се чужди инвеститори, които били разочаровани от санкциите на ЕС.

У нас чуждите инвеститори са на почит и дори сме готови да им плащаме, ако не получат очакваните си печалби. Такъв бе примерът с разтурената под европейски натиск концесия за магистрала "Тракия", която предвиждаше държавата да вземе на издръжка за три десетилетия португалска фирма, която пък би могла да издържа в знак на благодарност цяла монархическа династия.

Лошо е, че в Брюксел не реагират на "Вервайте ми!", а ни пращат контрольори. Прав беше бившият вътрешен министър Румен Петков да се усъмни във възпитанието им, какъвто бе случаят с настойчивия немски експерт Клаус Янсен. Редно е и европейците да подобрят общуването си с нас, за да се преодолеят проблемите в комуникацията.

______________

*Оригиналният текст на английски език е следният:

"... It would be unacceptable to continue payments with even the slightest doubt about the integrity of the NRIF, given the severity of the shortcomings that have been detected in the on-going Cohesion Fund projects, the cases of fraud and conflict-of-interest."