Прочетох, че у нас има доста нелегални фурни и много се зарадвах, защото това кара въображението на твореца да работи на свръхбързи обороти. Говори се, че българското филмово производство никакво го няма, обаче - край! Ето сюжет, достоен за безкраен сериал, трактоващ трудния живот на нелегалните хлебари...

Нощ, луна, звезди, дървета, храсти. Пътека тип "козя". Стъпки. Жена, мъж, вървят, оглеждат се, нащрек са.

Спират. Мъжът буха като бухал.

- Не беше бухал, Гоше! - шепне жената.

Той се чеше под бейзболната шапка с надпис LAPD. Квака като жаба. Ослушват се.

- И квакане не беше! - ядосва се мъжът. - Май трябваше да свирнем...

Свири с уста "Нашият сигнал" на Емил Димитров. Отдалеч някой изсвируква "Шушшш-шу-шу" на Леа Иванова, вариант Куркински.

- Пенке, хлебарят! - двамата се прегръщат. - Доживяхме, Пенке!

Мъжът си хвърля шапката във въздуха и тя се закачва на дърво. Докато нелегалният я брули с клон, жената бърше радостни сълзи:

- Престилката му бяла, мале, перчемът му буен, мале, чизмите му исполински, мале...

Тя понечва да запее нова народна песен с героико-патриотично съдържание, но мъжът я спира:

- Тихо! И храстите имат уши!

Приближават стъпки. Силует недоверчиво спира наблизо.

- Кажи му паролата, Гоше - нетърпелива е жената.

- Паролата?! Как беше паролата?

- Нали е тайна, само ти я знаеш - тя го ръчка с лакът в ребрата.

- Паролата... А, да! "Извинете, тези мустаци ваши ли са?"

- "Зависи кой пита" - отвръща силуетът.

Той доближава и двамата виждат хлебаря - престилката му бяла, перчемът му буен, обаче е с маратонки "балатумки". И тегли след себе си пазарска чанта на колелца. Той се оглежда и казва с твърд глас:

- Казвайте, какъв хляб искате?

- Бял, ръчен, с коричка, да пари - преглъща мъжът.

- Глупости, Гоше, искаме диетичен, ръжен! - извисява глас жената.

- По-тихо, че пътят е страшен, но славен - овладява ги хлебарят. Пак се оглежда. - Последно? Казвайте по-бързо, че ей я зората, всеки момент ще се покаже!

- Хайде, ръжен да е, обаче като излезете от нелегалност, ще си отям на бял хляб - кандисва мъжът.

- И това време ще дойде, не унивайте - усмихва се окуражаващо хлебарят. - Пече се победата, пече се! - И пак става делови: - Ти, булка, пази! Ако се зададат жандармите, квакай тревожно!

- Добре, хлебарю!

Тя се отдалечава на няколко крачки и, кършейки притеснено ръце, ту гледа да не идва някой по пътеката, ту хвърля бързи погледи към двамата.

Хлебарят отмята капака на чантата:

- Избирай по-бързо!

Мъжът наднича при хлябовете като в храм. Сочи с измъчен показалец:

- Е онзи! Не, онзи, с коричката! Ама да не е прегорял!

Жената квака като жаба кекерица. Хлебарят ловко затваря чантата:

- Тираните! Бягайте! - подвиква той и изчезва като привидение сред храстите.

Мъжът и жената се опитват да побягнат във всички посоки едновременно. Отдалеч се дочува тираничен глас:

- Стой! Обкръжил съм ви! Стой!

Двамата тичат в обратна посока по пътеката. Тъмата бързо ги поглъща като лакома уста голям залък...