След влизането в сила на правителствената забрана религиозните мюсюлманки в Холандия няма да могат да носят ислямските забрадки в училищата. |
Холандското правителство мотивира решението си с довода, че бурката смущава обществения ред в страната. Министър Пластерк поясни, че за да може да има добра комуникация между учители и ученици, доверие помежду им, а също качествен учебен процес, те трябва да имат възможността да се гледат в очите. Решението засяга не само християнските учебни заведения, но и ислямските училища на холандска територия. На него ще трябва да се подчиняват както преподавателите, учениците или студентите, така и посетителите в учебните заведения.
Официално забраната ще влезе в сила през 2009 година.
В Холандия живеят почти един милион мюсюлмани от 14.6- милионното население на страната.
Отделно холандското правителство предвижда да въведе сходна наредба и за държавните служители и работещите в публичната администрация. На тях ще им се забрани да ходят на работа с облекло, наподобяващо носия на определен етнос и религия.
През 2004 г. Франция забрани със специален закон показното носене на религиозни символи в учебните заведения, но на обществени места мюсюлманките могат да ходят с покрити глави.
Във Великобритания все още тече дебат за пълна забрана на традиционното мюсюлманско облекло по улиците и на други обществени места.
ВАРИАНТИ
Всъщност в строго канонизираното облекло на мюсюлманките има разнообразие в покривалата. Жените от елита могат да бъдат видяни само с шал върху главата, виждат се косата, ушите и дори шията. Така ходеше убитата при атентат пакистанска лидерка Беназир Бхуто. Сред по-образованите в богатите на нефт държави е разпространена забрадката - в страните от Персийския залив, Иран, Индонезия, Малайзия, а също в Турция. При хиджаба е закрита цялата глава, но без лицето. При фереджето е закрито и лицето, като е оставен отвор само за очите. Накрая е бурката, която покрива цялото тяло и има само мрежест отвор за очите.