COPY-PASTE ОТ БТА: Свежестта на усещанията от детството връща Театърът на сетивния лабиринт със спектакъла "Чудността на чуждостта - задгранични ритуали в нашето всекидневие". Международният проект под режисурата на Юън Бриок от театър "Къневин" - Уелс, гостува в София от днес до 21 септември, съобщиха организаторите от БИВЕДА - България.

RAFT /Real Artistic Forum Theatre/ - Белград, също участва в проекта, осъществен с финансовата подкрепа на Европейската културна фондация и съдействието на Театъра на голия охлюв към Нов български университет.

Представленията са в читалище "Братя Миладинови" в столичния квартал "Княжево". Влизането в лабиринта става един по един. За да се избегнат дългите изчаквания, се организират групи от по 4-5 души и е необходимо билетите да се запазят и да се купят предварително - на телефон 0887 887 578. В противен случай рискувате да не успеете да влезете на представлението, което сте си избрали, предупреждават организаторите.

Вдъхновен от театъра на антрополога Енрике Варгас, Театърът на сетивния лабиринт е интерактивен артистичен процес, който води до създаването на представление, обвързано със специфична среда-място (site specific performance). Хората от публиката преминават един по един през инсталацията - особено пътуване по криволичещ път, по време на което се сблъскват с наситени сетивни изживявания (слухови, осезателни, обонятелни, визуални, вкусови), наречени сетивни портали.

Сетивните портали се създават в сътрудничество с доброволци от местната общност, след предварителна проучвателна работа, по метод, разработен от театър "Къневин". В тъмните пространства на лабиринта тези срещи помагат да изострят сетивата на пътешественика и да се пробудят за ново светоусещане, подобно по свежест на усещанията от детството.

От това, което преминалите през лабиринта споделят, се чувства радост от съществуването, избистряне на сетивността, умиротворение и вдъхновение. Ала доминиращо е чувството, че сме докоснали нещо дълбоко в себе си, нещо, което ни изгражда, но е оставало скрито за нас в условията на стреса от всекидневния живот, отбелязват инициаторите.

Проектът е насочен към два взаимносвързани проблема. Първият е, че съвременното глобализирано общество е забравило, че някои много познати всекидневни неща и явления произхождат от чужди култури. Нещата, които използваме във всекидневието, някога са били възприети или заграбени от други култури, твърде различни от нашата собствена (например коприната или кибрита от Китай или царевицата и тютюна от Латинска Америка). В същото време сега във всекидневието да бъдеш от китайски или от латиноамерикански произход, изобщо цветнокож или от различна култура - по някакъв начин "друг", може да се окаже пречка за приемането ти от останалите.

Вторият проблем е неправилното разбиране на понятието ритуал и честото му смесване с навик. В глобализирания свят с голям недостиг на време рядко си позволяваме да размишляваме върху нашата идентичност. Усвояваме чужди предмети, като ги изваждаме от техния културен контекст, и ги превръщаме във вещ, пренебрегвайки свещения ритуал на тяхното производство и употреба, присъщи на оригиналната културата.

Този процес на деритуализация на продукти и материали води до фрагментация на обществото и понижава нашата чувствителност към разрушението на обиталището ни (habitat). Като противодействие предлагаме целенасоченото осмисляне на усвоения навик - преминаване от навик към ритуал, от консумиране към споделяне, обясняват участниците в проекта. Те са убедени, че Театърът на сетивния лабиринт е идеалната среда за преповтаряне и съживяване на нашите отношения с онова, което някога е било странно и чуждо, а по-късно е усвоено като нещо привично.