Идват вчера двамца от сержантите ми и се хилят като млади крокодилчета.
- Шефе - викат, - требва да ни представиш за награда!
- Защо, бе? - питам. - Да не сте арестували Бин Ладен? Или някой друг международен терорист?
Бъзикам ги, де. Демократичен началник съм, държа се човешки с подчинените - по някое и друго питие понякога, шегички, туй-онуй, разрешавам им някои волности...
- Къде е Осамата? - викам. - Директно на Буш ли го пратихте или го заключихте в килията за VIP-арестанти?
- Е, шефе! - продължават да се лезят те. - Ти па много вдигаш летвата! Чак до Осамата не сме стигнали, но извършихме героизъм в мирно време и проявихме морална устойчивост!
- Значи сте разкрили нелегален бардак и не сте се възползвали от труженичките? - продължавам с догадките аз. - Ще ви представя за награда пред жените ви!
- Не, шефе! Днеска с бардаци не сме се занимавали! Довечера, ако ни остане време - може...
- А какво тогава, бе? Наркотрафикант ли гепихте, фалшификатор ли?
И сержантчетата започват един през друг да обясняват. Ама се хвалят като отличници след матура.
- Спираме - казва сержант Лозев, - един грък. За превишена скорост!
- И му се представяме по устав! - уточнява сержант Харизанов.
Лозев:
- На български и на английски!
Харизанов:
- Аз - за всеки случай и на румънски. Щото нали съм от Видин, знам го влашкия аз, шефе. И му казваме: "Така и така, господин грък, нарушихте правилата, документите за проверка, ако обичате!"
Лозев:
- А гъркът - подъл византиец - мълчи, нищо не казва и ни подава двайсе евро!
Харизанов:
- Ние обаче - не! Не приемаме!
Лозев:
- Византиецът дига мизата! Дава още двайсе! И ни гледа въпросително!
Харизанов:
- Ние - пак не! "Документите за проверка и точка!"
Лозев:
- Оня добавя още сто! После още сто!
- А вие? - питам аз вече заинтригуван.
- Ние, шефе - железни! Не щеме ний богатство, не щеме ний пари! Искаме документи и това е!
- А той?
- Той вади още две стотачки!
- После още две!
- И още две!
- И още...
- Чакайте, чакайте! Докога така? До колко стигна тоя?
- До три хиляди! - отвръщат хорово двамата.
- И вие не ги взехте?!
- Не ги взехме шефе! Свалихме го от колата, закопчахме го и сега е... Е, не е във VIP-килията, в четвърта го набутахме, но и тя е с добро изложение...Така че, шефе, пиши рапорт да ни представиш за награда!
- Добре - викам, - момчета! Ще напиша! Ще ви представя! За награда! А сега сте свободни!
Двамата излязоха, пак ухилени като млади крокодилчета, а аз се замислих. И ми стана и тъжно, и тежко, и болно. Господи, колко е прогнила нашата система! Колко са корумпирани тия младите! Няма го някогашният наш идеализъм! Няма хладен ум, горещо сърце и чисти ръце! Оня им дава три хиляди евро подкуп, а те се лезят презрително и ги отказват! Бе колко искат тия, бе?!
