|
| ---- |
За лошото състояние на студентските стаи се носят легенди, които могат да се конкурират само с милите спомени от родната казарма. С премахването на наборната служба разказите за живота в Студентски град са на път да заемат първостепенно място в градския фолклор. Младежите от общежитията, обикновено описват живота така: "Беше страшна мизерия, ама супер купон". Изобщо да живееш на общежитие си е истинско приключение - воюваш с многобройни и неизтребими хлебарки, караш се със съседи, които постоянно вдигат купони, чудиш се защо топлата вода не се качва до твоя етаж.
Всъщност бохемският живот в общежитието би трябвало да тече в рамка от строги правила. Например в наредбата на Софийския университет е записано, че времето за почивка е от 14 до 16 и от 22 до 06 ч. Това е времето, в което НЕ трябва да вдигаш шум, за да си почиват колегите ти. Ако следобед някакси е възможно, то вечерта спазването на подобна разпоредба е непосилна отговорност. Няма земна сила, която да накара някои студенти да спрат музиката през нощта. Да не говорим, че стаите - дори и с три легла - са приютявали далеч повече хора.
Колкото и да е парадоксално въпреки лошите битови условия стаите не достигат. Така е в момента в Софийския университет и УНСС. Техническият също изпитва затруднения. Икономическият университет разполага с 4868 налични легла. Всяка година те се разпределят поравно между студентите от I до IV курс и магистрите. "Тази година приемът за държавната поръчка се увеличи с около 400 места и вече имаме 900 студенти, които отговарят на изискванията за общежитие, но нямаме къде да ги настаним", обясни първият зам.-ректор на УНСС доц. Стати Статев. В листа на чакащите са още 400 студенти от втори курс и 150 третокурсници. Чакащи има и от последния курс, но те са най-малко. В крайна сметка около 1500-1600 студенти не могат да бъдат настанени въпреки че имат право на общежитие.
"Получава се парадокс -
при нас кандидатстват отличниците
на България, ние приемаме най-добрите от тях - "отличниците на отличниците", но не можем да ги настаним в общежития. Има студенти, приети с оценки от изпитите 5.50, а последният класиран за общежитие е с 5.72. Не можем да осигурим нормални битови условия за студентите, а искаме да се учат добре", казва доц. Статев. До края на месеца или началото на следващия трябва да приключи ремонтът в един вход, където могат да бъдат настанени около 200 младежи. Това обаче няма да реши кардинално въпроса.
Според зам.-ректора на УНСС в Студентски град има достатъчно капацитет. Доц. Статев смята, че разпределението на местата отпреди 11 години не отговаря на сегашните нужди и настоява за ново разпределение на леглата. В Софийския университет ситуацията е горе-долу същата. Висшето училище разполага с 6600 легла и има недостиг от около 1000. Тази година ситуацията е още по-тежка, защото два блока са затворени за ремонт, което означава, че общо около 2000 студенти няма да получат общежитие. Зам.-ректорът по стопанската дейност на СУ проф. Иван Петров обясни, че университетът ще изчака последните класации и след това ще се опита да настани част от студентите в общежития на други университети. Той обаче не уточни кои са тези висши училища, както и дали ще има място за всички.
В Техническия университет също има недостиг на легла. Въпреки ремонтите в общежитията се очаква недостиг на 1000-1200 в песимистичния и на 200-400 легла в оптимистичния вариант, обяснява зам.-ректорът на ТУ доц. Симеон Стоядинов. Според него вузът ще успее да се справи с проблема с налични резерви,
преграждане на стаи,
а в краен случай ще търси съдействие от други вузове. Ние поддържаме добро сътрудничество със съседните ни висши училища -Минно-геоложкия, Химико-технологичния и металургичен университет, а също и с УНСС и при възможност си прехвърляме свободни стаи, разказа доц. Стоядинов. Според него проблемът е, че ремонтите се правят в много общежития едновременно, а времето не е подходящо, защото вече започва учебната година. За късните ремонти допринасяла и тромавата процедура по обществени поръчки.
Квотите в СУ се разпределят след подаването на документи. Понякога факултет с 250 студенти за настаняване получава 150 легла и бройката не може да се повиши, тъй като няма да има места за другите факултети. Неуспелите на първо класиране трябва да чакат втора или социална класация. Нерядко общежитието остава за следващата година. Другата възможност е кандидатът да се блъска със свои колеги по съдба пред кабинета на шефа на Социално-битовия отдел и да се надява на компромис или чудо. Шансът с т.нар. социална класация пък е свързан с доста бумащина. Трябват бележки за доходите на всеки член от семейството за последните 6 месеца. След това му остава да чака. От Социално-битовия отдел на СУ обясниха, че тогава студентите с ниски доходи се класират заедно със сираците и студентите със заболявания, които получават общежитие "по право". Редът на бедните - ако доходът на член от семейството не надвишава 360 лв. - идва, след като се осигурят стаи за тези две категории. Няма обаче граница на доходите, която гарантира, че ако студентът не я надвишава, ще получи общежитие. Тя се формира по време на класацията.
Засега крайно решение на проблемите с общежитията няма. В страната има 126 блока за студенти, в които живеят около 50 000 бъдещи висшисти. Голяма част от тях са строени, когато са се раждали днешните студенти или дори много преди това. Не е изключено част от сегашните кандидати за общежития
да са отглеждани в същите студентски градчета
От м.г. МОН започна поетапно да ремонтира общежитията. При тази скорост обаче, когато последният блок бъде готов, първият отново ще се нуждае от подобрения. Ключовата дума за кардиналното разрешаване на проблема, разбира се, е пари. През т.г. са отпуснати общо 50 млн. лв. за основни ремонти, като парите трябва да стигнат за 11 блока на различни университети.
За добрите битови условия в общежитията обаче е необходимо не само да бъдат ремонтирани, но и да се поддържат добре от самите студенти. Сега отношението на студентите е немарливо, защото се местят всяка година от стая в стая и при всяко местене заварват нелицеприятна гледка. Затова студентите и министър Даниел Вълчев предлагат да се промени нормативната уредба за ползването на общежитията и веднъж настанен студентът да живее на едно и също място по време на цялото следване. Другият механизъм за грижовно стопанисване е повишаването на наемите в ремонтираните стаи - когато наемът е по-висок, студентите ще пазят повече. Но за промяна на сегашния студентски манталитет вероятно ще са нужни толкова години, колкото ще продължат и ремонтите на общежитията.
СЪМНЕНИЯ
Заради липсата на места не стихват подозренията, че стаи се раздават на приближени или дори на хора, които нямат право да живеят там, но са готови да плащат по-големи наеми. Най-често погледите са обърнати към т.нар. семейни общежития, където се настаняват млади семейства със студентски права, братя и сестри или асистенти. В СУ 70% от състава на комисията, определяща квотите за отделните факултети и броя на местата, е от студенти. Това автоматично означава, че ако някой от комисията ти е приятел, взимаш общежитие без никакъв проблем, твърдят самите студенти. Преподаватели от СУ също признават, че е възможно да има единични случаи на неправомерно разпределяне на капацитета, но в никакъв случай не е масова практика. Именно защото има много сигнали за злоупотреби, процесът се контролира стриктно, твърдят от СУ. В ТУ също са затегнали режима на достъп до стаи, оплакват се студенти.
|
| --- |
|
| --- |
