Образованието е консервативна система и трудно приема промени. В последните 19 години обаче демокрацията преобърна родното училище до неузнаваеми граници. Днес респектът към учителя се приема с насмешка, оценките невинаги са мерило на знанието, основната характеристика на дисциплината е нейната тотална липса. За днешните гимназисти може да звучи старомодно, че едно време бунтарите в училище изразяваха несъгласието си със системата като ... избягат от някой час, а търговията с медицински бележки едва прохождаше. Сега се бяга за по цял ден и кризата изглежда толкова сериозна, че сякаш вече е невъзможно изобщо нещо да се промени. А на нейния фон усилията за промяна на просветния министър Даниел Вълчев приличат на битките на Дон Кихот с вятърните мелници.

Настоящият просветен министър от самото начало на мандата си демонстрира амбиция за тотална реформа. Въпреки протестите от всички страни, задължителните матури са вече факт, ако и да не бяха съвсем доизкусурени. Оттук нататък за всички, и най-вече за учениците - колкото и да не им харесва - трябва да свети червената лампичка, че нещо в училище се променя. Бавно и със съпротива по всички фронтове Вълчев успя да промени модела за финансирането на училищата, да превърне директорите в мениджъри, да стимулира учителите да не работят като чиновници.

Какво остава да се случи в последната учебна година от този мандат на МОН?

С чисто нов закон за просветата министерството предлага да прекрои структурата на образователната система. Основното образование ще се завършва в VII клас, а не в VIII, както е сега. По този начин учениците ще завършват едната степен и ще полагат изпит за продължаване в следващата. Тази промяна ще реши и един дългогодишен проблем, заради който години наред се отлагаха матурите - неравнопоставеността на децата от езиковите гимназии и останалите. В момента в VIII клас учениците от езиковите гимназии учат половината от предметите, а в IХ наваксват с материала и по някои предмети учат две години за една. В резултат на това получават диплома за основно образование в IХ клас, т.е. 1 година след останалите си връстници. С новия закон се въвеждат 2 етапа за гимназията - до Х клас (завършва се със свидетелство и без право на кандидатстване във висше училище) и до ХII клас. Идеята е завършването на първия етап да съвпадне с разпоредбата на конституцията, че образованието е задължително до 16-годишна възраст. Пък и не е речено, че трябва да сме държава на висшисти. Тъкмо напротив.

МОН предлага и още една сериозна промяна - връщане на оценката за поведение и премахване на разрешения брой неизвинени отсъствия. Безспорно всяка промяна, която ще затегне дисциплината в училище е належаща. Едва ли някой приема за нормално учители и ученици да се нападат в час или да си разменят обидни реплики. В този смисъл оценката за поведение не е спомен за социализма, а опит наистина нещо да се промени в училището. Да се надяваме тази оценка да бъде облечена в някакъв смисъл.

Отпадането на лимита за неизвинени отсъствия може би е с хубав замисъл, но с трудна реализация, защото освен нежеланието на учениците да влязат в час винаги има и извънредни обстоятелства. Но откъде да вземеш извинителна бележка, ако стоиш в покъртителните задръствания в София, например? И всъщност кой може адекватно да прецени колко може да отсъства един ученик, за да е в състояние да си научи предвидения в учебниците материал? М.г. имаше училища, които стачкуваха 3 седмици, което означава около 90 пропуснати учебни часа и учебната година пак приключи нормално, включително с провеждането на изпити за оценяване на знанията на учениците от IV и V клас и матури. Именно постепенното въвеждане на т.нар. външно оценяване при завършването на IV и следващите класове е една от целите на екипа на МОН. Не е ясно обаче как ще стане оценяването на всички класове, когато системата за външно оценяване влезе в цялост. Тогава ще се налага да се проверяват писмените работи на няколко випуска, което по груби сметки означава между 300 000 и 500 000 ученици, ако не и повече. Ще стигат ли учителите при постоянните съкращения на преподаватели?

В същото време отново на дневен ред излизат идеите за глоби на родителите, които са нехайни към дисциплината на децата си. Санкциите ще бъдат между 500 и 5000 лв. в зависимост от поредността и тежестта на нарушението. Глоби обаче съществуват и в момента. "Родители, настойници и попечители, които не осигуряват присъствието на децата си в училищата за времето, през което те подлежат на задължително обучение, се наказват с глоба в размер от 20 до 100 лв. При повторно извършване на нарушението глобата е в размер от 50 до 250 лв.", гласи чл. 47 от ЗНП. Да сте чули родител на някое от 20-те хиляди деца, които всяка година отпадат от училище, да е глобен? По груби сметки при добро изпълнение на тази разпоредба в бюджета могат да влязат между 400 хил. и 2 млн. лв. Още по-неосъществима е идеята на МОН на най-безотговорните родители да се отнемат родителските права. Първо, са необходими промени и в други закони, второ - не е ясно къде ще отидат тези деца. Както възкликна една експертка: "Как къде? В Коджакафалията!"

Просветният министър има и други идеи за промени на системата - трета задължителна матура по математика, мандатност за директорите на училища, стройна система за кариерно развитие на учителите, по-прецизно оценяване на учебниците и т.н. Но нищо от това, разбира се, няма да влезе в сила от днес, 15 септември. Вероятно няма да влезе в сила и на следващия 15 септември, и на по-следващия. Защото най-вероятно времето на тройната коалиция няма да стигне, за да приеме всички изброени предложения за реформа. В предизборна година нито една партия няма да си направи политическо харакири и да одобри промени, които удрят избирателите й и които автоматично ще я пратят в "шеста глуха". Да не споменаваме факта, че приемането на нов просветен закон изобщо не фигурира в актуализираната законодателна програма на правителството. Ако по една случайност коалицията приеме закона, то решенията ще трябва да се изпълняват от следващите управници. Най-вероятно обаче новият екип в МОН отново ще започне да се ориентира за ситуацията в образованието на третата година от мандата си. И така до следващите и до по-следващите избори. И така ще минат още 19 години в търсене на идеалната реформа. А в началото на есента отново ще си спомняме с умиление за 15 септември.