Инспекцията продължи 3 месеца и резултатите бяха обявени вчера от прокурора от Върховната касационна прокуратура Трендафил Трайков по БНР. Наскоро се разбра, че за СРС за същите две години са похарчени 94 млн. лева. Скандалът стана още по-голям вчера, след като депутати разкриха, че ДАНС е поискала разпечатки от техни телефонни разговори.
За този период са направени 7892 искания за използване на спецсредства, но само в 957 случая, т.е. 12% материалите са използвани за доказване на престъпление, за написване на обвинителен акт, за поддържане на обвинение в съда или като доказателство за присъда. За пореден път е констатирано, че близо 94% от исканията за използване на СРС са били само за подслушване на стационарни или мобилни телефони. Почти не се използват другите възможности като агенти под прикритие, белязани пари, проверка на кореспонденцията, проследяване и т.н.
Смущаващо е, че 1170 случая са квалифицирани като неотложни. Това означава, че разрешението е дал само вътрешният министър, което после е било потвърдено от съда.
Прокуратурата е установила непълноти и некоректност в исканията до съда за прилагане на СРС. Някъде липсва начална дата за прилагане, има разминаване и непълнота в анкетните данни за лицето, което ще се подслушва или следи. На места не се посочвал и получателят на информацията. Пропускало се често и да се обоснове защо е необходимо прилагане на СРС или какво е извършено, преди да се реши, че се налага използване на техническо средство. Констатирани са и случаи събраната информация да стига до повече хора от тези, които имат право. Като фрапиращ пример бе посочено, че цели 14 души са се запознали с информацията, събрана по едно искане на столичната полиция.
"Установени са и мероприятия, при които са получени резултати извън направеното искане. Министърът е бил уведомен, но не е ясно какво е станало със събраната допълнително информация - образувани ли са нови разработки, кой е работил и какъв е резултатът", посочи Трайков.
Прокурорите се натъкнали и на друга порочна практика - неконтролируеми записи на получената информация върху дискове. Това позволява тя да достигне до неопределен кръг лица.
Имало и случаи, в които са нарушени законът и правилникът за защита на класифицираната информация. Според тях записи от СРС се качват само върху предварително регистрирани носители. Установени са обаче дискове за многократен запис, които не се водят на отчет. Така резултатите може да се предоставят не само на заявителя, но и на министъра, и на главния секретар по тяхно искане.
Технологичната система в ДОТИ използва за пренос на информация линии на БТК, мрежата на държавната администрация и Дирекция "Свръзки" в МВР. Това създава реална възможност за изтичане на класифицирана информация, констатират още прокурорите.
Най-често разрешение за СРС иска МВР - 3648, като от структурите на ведомството най-активна е била вече закритата ГДБОП - 1043. Голям брой са и заявките и от самата прокуратура - 2778 броя. Другите служби са получили разрешение за използване на СРС в 1456 случая. Тук влизат военното контраразузнаване и НСС, които се вляха в новата Държавна агенция "Национална сигурност". ДАНС започна да работи от 1 януари т.г.
46.2 % от исканията са от МВР, 35.3 % са направени от прокуратурата и 16.8 % от ДАНС.
"Ние също имаме доста неща за работата на прокуратурата", реагира вътрешният министър Михаил Миков от Брюксел, където е на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. Той обаче първо щял да ги сподели с главния прокурор Борис Велчев. "Добре е всеки да погледне първо в собствената си къща. Няма да си позволя да отварям смешни войни", заяви още Миков. Още през лятото в писмо до Велчев Миков бил попитал и още чака отговор на въпроса дали след тези констатации прокуратурата ще продължи да е толкова голям заявител на СРС.
Борис Велчев коментира вчера, че трябва повече прокурорски контрол над подслушването. "Обезпокоително е, че само 12% от СРС стига в съда като доказателствен материал", коментира той. Но обясни, че става дума за материали, събирани по линия на оперативните дела и досъдебните производства.
Прокурорската проверка започна след скандала с излезлия от МВР диск с подслушани разговори на бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов. Тогава изтече и новината за срещата на Румен Петков с бизнесмените Галеви, организирана от съветника в ДАНС и бивша барета Алексей Петров. Покрай тази история се стигна до обвинение и срещу бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, както и до оставките на самия Петков и на още няколко високопоставени служители.
През 2000 г. покрай скандала с подслушването на бившия главен прокурор Никола Филчев хора от държавното обвинение влязоха за пръв път в МВР и установиха драстични нарушения. Обявено бе, че от над 10 000 разрешения за подслушване и следене едва 2% са използвани за изготвяне на веществени доказателствени средства, а само 1 % са влезли в съдебна зала. Тогавашният прокурорски доклад послужи пред Европейския съд в Страсбург, където България бе осъдена, че законите позволяват чрез СРС да се нарушават правата на гражданите.
Технологичната система в ДОТИ използва за пренос на информация линии на БТК, мрежата на държавната администрация и Дирекция "Свръзки" в МВР. Това създава реална възможност за изтичане на класифицирана информация, констатират още прокурорите.
Най-често разрешение за СРС иска МВР - 3648, като от структурите на ведомството най-активна е била вече закритата ГДБОП - 1043. Голям брой са и заявките и от самата прокуратура - 2778 броя. Другите служби са получили разрешение за използване на СРС в 1456 случая. Тук влизат военното контраразузнаване и НСС, които се вляха в новата Държавна агенция "Национална сигурност". ДАНС започна да работи от 1 януари т.г.
46.2 % от исканията са от МВР, 35.3 % са направени от прокуратурата и 16.8 % от ДАНС.
"Ние също имаме доста неща за работата на прокуратурата", реагира вътрешният министър Михаил Миков от Брюксел, където е на заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи. Той обаче първо щял да ги сподели с главния прокурор Борис Велчев. "Добре е всеки да погледне първо в собствената си къща. Няма да си позволя да отварям смешни войни", заяви още Миков. Още през лятото в писмо до Велчев Миков бил попитал и още чака отговор на въпроса дали след тези констатации прокуратурата ще продължи да е толкова голям заявител на СРС.
Борис Велчев коментира вчера, че трябва повече прокурорски контрол над подслушването. "Обезпокоително е, че само 12% от СРС стига в съда като доказателствен материал", коментира той. Но обясни, че става дума за материали, събирани по линия на оперативните дела и досъдебните производства.
Прокурорската проверка започна след скандала с излезлия от МВР диск с подслушани разговори на бившия зам.-шеф на ГДБОП Иван Иванов. Тогава изтече и новината за срещата на Румен Петков с бизнесмените Галеви, организирана от съветника в ДАНС и бивша барета Алексей Петров. Покрай тази история се стигна до обвинение и срещу бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, както и до оставките на самия Петков и на още няколко високопоставени служители.
През 2000 г. покрай скандала с подслушването на бившия главен прокурор Никола Филчев хора от държавното обвинение влязоха за пръв път в МВР и установиха драстични нарушения. Обявено бе, че от над 10 000 разрешения за подслушване и следене едва 2% са използвани за изготвяне на веществени доказателствени средства, а само 1 % са влезли в съдебна зала. Тогавашният прокурорски доклад послужи пред Европейския съд в Страсбург, където България бе осъдена, че законите позволяват чрез СРС да се нарушават правата на гражданите.
СРС и подслушването в частност, са като охраната на държавната граница или митницата, не може всеки наряд да лови по 100 нарушителя!!! Ефект от 12% е напълно приемлив за такава дейност! 
