СПРИЯТЕЛЯВАНЕ



Мисля си за Михаел Крюгер

как точно пристига в София,

следван съживената додо.

Някъде на Дондуков спират за малко

без да бързат, хлътват в бирария,

появила се при един ечемичен разлив,

помел полетата с хмел и легендата

за Сабазиевите празници.

Виждам, че вижда дребния Александър[1]

как се обляга на агрианите[2] при Гавгамела[3]

лети леката конница и птицата се натъжава.

Поетът я милва,

перо по перо се сприятеляват;

чак ноктите им блестят от нежност.

Вечерта ги сварва в разгара на пътешествието

по оста север-юг. Градът свети до късно,

сигурно чете нещо увлекателно;

утре ще закъснее

за срещата на мегаполисите,

но ще има една птица повече.





СТАЛКЕР



Есента изпълнява желания другаде.

Тук съкровен е само споменът

за малките дворчета с мъхлясали стълбища,

по които вечерни мъже се люшкат,

сякаш махалото на Фуко глътнали,

сякаш отплавали

много преди киното да вдигне котва

и да отнесе златното руно на мечтите им.

Сега под светещите реклами се е изпружило

едно замаяно неслучване, едно бомбастично,

изрусено близко минало, от което са останали

само няколко слънчогледови ниви,

два-три хектара биологично гориво.

През полето кретат старици опушени,

плачат реките, обезоръжени до дъно.

Не, това не е история, а пепелище -

който иска факел да носи,

от горе до долу ще стане черен.



ХАПЧЕ ЗА БУДУВАНЕ





Развързва се нощта,

кучето притихва в звездната колиба.

Ние сме разпуснали конете на страстта,

мъкнем цепеници за пещта на дните.

Смахнат въдичар клечи

в най-южния ръкав на езерна галактика.

Подобно тъмен глас свисти

и се въззема тишина изпод грамадата щурци.

А ние, с пръсти от мавруд и дрезгави очи

прехвърляме било и не било във дъбов скрин

под фотография от други времена, където

нито дата, нито уловът личи,

но се завирва топлина.

А огненият барабан гърми... Напред!

Да тръгнем всички до един,

в противен случай ще заспим.

----------

[1]"И чудеха се персите на ниския ръст на Александър" - (Калистен - II - 15)

(2)"Теопомп казва, че в земята на траките-агриани тече река Понт, която носи каменни въглища. Ситалк повдигнал и агрианите, и лелеите, и други нему подвластни пеонски племена. Те били крайните народи на държавата му, тъй като тя се простирала до лелеите и пеонците на Стримон, който извирал от планината Скомбър." - Тукидид

(3) Агрианската конница спасила Ал. Велики при Гавгамела (град в Асирия, където станало решителното сражение с персите) (Плутарх)