|
| *** |
Лили Маринкова, БНР: Няма друга.
НМ: Не, няма нито една институция, която по силата на своята правоохранителна мисия да е безусловно консолидирана около тази мисия. Нищо подобно. Всяка една институция, ето ви ДАНС сега, е терен на сблъсъци вътре, кървави, защото вътре има троянски коне на групи, които директно извират като чудовища от това подземие, за да обозначават, представете си, официална власт на всичкото отгоре и да се сражават по криминален маниер.
ЛМ: Една от двете им специалности е под прикритие...
НМ: Именно.
ЛМ: ... и не може да се разбере коя от двете...
НМ: Нека се разбере.
ЛМ: ... престъпността или офицерството.
НМ: Разбира се.
ЛМ: Обаче това се нарича кентавър, нали?
НМ: Кентавър е хубава метафора, защото това е директно от митологията, има някакъв абсурдизъм във всичкото това. Живеем го. Това е качеството на нашата демокрация, вярно е, криминална е. Тя е в някакъв смисъл суверенна по Путинов образец, това беше произнесено напоследък, само че с българска специфика, разбира се, под строго българско условие. И то е, че същинската власт, абсолютно безконтролната престъпна власт, влачена от тоталитарната епоха като наследство, с което нямаме политически сили да се справим, става ясно, автономно - не, под европейски натиск - прояснява се, че и това не може някак си да стане така магически лесно, както си представяхме. Това е една суверенна демокрация на българското подземие, което диктува правилата. И през тези чукове и прътове казва - българската държавност не може да бъде безнаказано докосвана. Ако тя е кентаврична по природа, ще трябва да го разберете. Нито официалната част на главата, нито това потопеното отдолу, същинската престъпна мрежа, сутеренът, не може да бъде докосвано. Който го докосва, докосва държавността.
