Спас Цента, авторитетен нявга престъпник, с наслада пое първата си глътка свобода отвъд портите на затвора. Заедно с нея погълна и десетина глътки прах. Задави се, закашля и залитна.

- Що се блъскаш бе, изрод! - извърна се озъбен минувачът пред него. - Искаш ли да ти извием е сега тука гръцмуля, кьорчо скапан?

Спас плахо отскочи. В следващия миг лежеше под висок черен джип. Безшумна врата се отвори, дълъг крак в змийска обувчица се подаде, прелестна руса главица надникна.

- Така ли се пресича бе, селянино прост! - развика се ефирното създание. - Аз откъде да те знам на тва зелено ще минаваш или нема да минаваш? Виде ли какво щеше да ми стане с фарот бе, идиот?! Знаеш ли колко струва? Чакай аз сега да викна батко - блондинката лепна на ушето си платинена тутурутчица...

С ловкост, придобита между койките в затвора, Спас се претърколи под колелетата и закуцука към близката гадинка. Там от храстите със задоволство наблюдава объркването на няколкото яки момчета, които се навряха под джипа да го дирят. След като не го откриха, изкараха си го на двама полицаи, имали нещастието да минат наблизо.

Въодушевен, Спас Цента се запрокрадва към дома. Стигна без проблеми. На пейката пред блока седяха две момчета и едно момиче, пушеха трева, пиеха водка от шишето и се натискаха.

- Митко, Ванчо, Миме, вие ли сте? - провикна се Спас, разпознал изкласилите тийнейджъри. - Леле, колко сте пораснали за 15 години! Аз съм чичо ви Спас от третия етаж - Цента отри с юмруци насълзените си очи.

- Я ходи се гръмни, бе! - момичето и му показа среден пръст.

- Ей, чичка, дай квит кинти имаш, да не стане лошо - предложи едното момче и извади от джоба си бокс. - Давай ги да не те наредя и тебе като директорката. Трети месец е в гипс.

Спас реши, че това му идва в повече. Поне със сополанко като този можеше да се справи без проблеми. Обърна се към него, зае бойна затворническа стойка, без да си дава сметка, че се е открил за момчето отляво. То чевръсто го цапардоса със скейтборд по главата.

Спас се свести под пейката по долни гащи. Останалите дрехи, парите и куфара с вещите от затвора ги нямаше. Преплитайки крака, авторитетният нявга престъпник едвам изкатери стълбите. Ключалката на вратата беше сменена. След дълго звънене му отвори мъжище по потник.

- Какво искаш бе?

- Аз живея тук - изстена бившето страшилище.

- Живееш друг път! Този апартамент отдавна е заменен за нива до Тутракан. Всичко е законно, лично министърът подписа! - отсече потникът, превантивно ритна Спас по пищяла и трясна вратата.

- Помоооощ! Помоооощ! Ограбиха ме! Пребиха ме! Откраднаха ми всичкоооо! - почна да вие Цента, приклекнал в края на стълбите.

- Млъкни, че не можем да си гледаме риалитито, гъзе! - провикна се алт на дърта пушачка иззад друга врата...

Смазан, но решен да се бори за нов живот, Спас Цента се довлече до мазето. Напи се с компоти, зави се с парцалива черга през глава и започна да мисли позитивно.