Може ли в договора за делба да се раздели само една нива между двама наследници, а останалите наследници да продължат да са съсобственици на останалите ниви?

Тодорка Ч., по имейла



Съгласно чл.69 от Закона за наследството (ЗН) всеки наследник може да поиска по всяко време делба. Законът му дава това право, дори и ако има противно разпореждане на наследодателя.

По правилата всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. Неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.

Действащото законодателство допуска възможността няколко души да бъдат носители на правото на собственост по отношение на една и съща вещ, т.е. да бъдат съсобственици. До съсобственост може да се стигне не само по начина, описан в конкретния въпрос - наследяване. Макар че това е най-честият способ. Това обаче може да се случи и чрез правна сделка - покупка или пък замяна, извършена от няколко души. Или при сключване на брак, след което всичко придобито става съпружеската имуществена собственост.

Съсобственост на недвижим имот може да възникне и между физическо или юридическо лице, от една страна, и държавата или общината, от друга. И всеки от тези случаи предполага нуждата от делба. Без значение дали тя ще е между наследници, между обикновени съсобственици или пък между развеждащи се съпрузи. Просто защото те разполагат с идеални, а не с реални части от съответното имущество. А реални те могат да станат само чрез делба.

Това най-общо е основата, върху която се разрешават юридически често не особено приятни лични случаи и взаимоотношения, каквито са наследствените. Защото в огромната част те и съпътстващите ги делбени процедури са свързани със спорове, недоволство, дори скандали.

Може би и затова законодателят се е опитал да ги разрешава наведнъж, с участието на всички наследници и по възможност - на всички наследствени имоти. Затова е записал няколко специални правила. Според тях, както и по трайната съдебна практика, делба би била недействителна, ако в нея не е участвал някой сънаследник. В този смисъл е и чл. 70, ал. 2 от ЗН, според който "когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна".

Освен това според чл.70 от ЗН "преди да се пристъпи към съставяне на дяловете, всеки сънаследник трябва да привнесе в наследството това, което дължи на наследодателя, а също и това, което дължи на другите сънаследници във връзка със съсобствеността помежду тях". Това означава, че при всички случаи при делбата трябва да участват всички наследници и по-възможност да се делят всички получени имоти. Има само едно изключение. Според чл.75, ал.1, "когато при извършването на делбата бъде пропуснато някое наследствено имущество, то се поделя допълнително".

Това обаче не означава, че само двама - примерно от 5 наследници, могат да решат и да си разделят един от няколко имота, както е посочено във въпроса. Просто такава делба би била нищожна. Ако по някакъв начин тя да бъде извършена, един съд винаги ще прогласи нейната нищожност по искане на който и да е от сънаследниците, които не са участвали в нея.

Иначе доктрината и законът познават два вида делби - доброволна и съдебна. Доброволната делба се извършва чрез договор. При него страните прекратяват изцяло съсобствеността върху вещ или право. Важно е да се знае, че той се използва, когато съсобствеността може да се раздели на реални дялове - примерно недвижим имот или земи да се поделят на части, които да могат да се ползват самостоятелно. След като отделните страни по договора се разберат кой какъв дял ще получи, какво ще има в него, може да се пристъпи и към сключването на съответното споразумение.

Ако имотът, имуществото не може да се раздели на реални дялове, то и тук е предвидена възможност за доброволна делба. Тя обаче се извършва чрез правилата за извънсъдебната спогодба. Нейната форма се използва, когато се дели само една вещ - например апартамент, кола, а съделителите са повече. Тогава в спогодбата се определя кой получава вещта и съответно кой получава изравняването в пари за своя дял и точно на каква стойност. Доброволната делба ще бъде нищожна, в случай че при нейното извършване бъде изключен някой от съсобствениците или пък при участието на всички съсобственици вземе участие и несъсобственик на вещта.

И при съдебната делба е задължително да участват всички съсобственици. В първото съдебно заседание всеки може да възрази против правото на някого да участва в делбата или против размера на неговия дял. Това е важно особено при деленето на наследствени имоти, защото при него се разглеждат включително оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства.

Съдебната делба минава през две фази. Първата е по нейното допускане. Ако съдът приеме, че тя е допустима, в решението трябва да се произнесе изрично между кои лица и за кои имоти ще се извърши, каква е частта на всеки. Следва втората фаза. При нея се извършва реалното и окончателно разделяне на имота или имотите, или пък възлагането на един и изравняването с пари за другите.

Има и някои конкретни правила. Така при извършването на делба на урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, следва да се спазват задължителните изисквания за минимални размери на всеки обособен имот, съгласно Закона за устройство на територията. При делба не се допуска и разделянето на нивите на части по-малки от 3 дка, на ливадите - от 2 дка, и на лозята и овощните градини - от 1 дка.