"Крайно време е нещата да се коригират и по медиите и по първите страници на вестниците да се появят хората с научни степени и звания, с образование, а не просто такива, които имат самочувствие. За голяма моя изненада голяма част дори нямат икономическо образование, а оглавяват аналитични икономически структури..."

Тъй изплю дълго трупана горчилка доцент д-р Петър Димитров по време на юбилейна научно-практическа конференция в УНСС. В качеството си на държавник и политик (министър на икономиката и енергетиката, член на ВС на БСП - дясно крило) същият намери обяснение в левашкото минало: "Много дълго време в България, за да си политик, не се е искало да имаш икономическо образование. В резултат на това се появиха самозванци! Да извадим самозванците и неграмотните и да докараме мислещите и знаещите!"

Към наболелия цирей на глобалната финансова криза докторът подходи не като хирург, а от позициите на царствено спокойна хегелианска възвисеност: "Това, което се случва в момента в света, не е достатъчно да бъде критикувано, неразумно е да се плаче за него." Тъй, де: всичко действително е разумно и всичко разумно е действително...

Д-р Димитров нито за миг не допусна лекомислено бодрячество, свойствено на революционното левичарство. Той трезво констатира: "Кризата не просто чука на вратата - тя е донякъде в България... - и прагматично намигна към враждуващите партии: - Отговорът на въпроса какво ще се случи още и какво трябва да правим не може да се търси на политическата сцена, а сред икономическата наука!"

Но образованият, хабилитиран, мислещ и знаещ икономист, енергетик, диалектик и държавник Димитров и този път не съумя да овладее напълно идеалистичния романтизъм. Той пламенно изригна най-съкровеното от феноменологията на духа си:

"Така наречената американска мечта вече е много трудно да се реализира в Америка... Но все още може да се осъществи в България!"

---------

Аmen! Аnd let it be.