Събота - ден за почивка и размисли. Купил съм си вестник и сядам да го прочета в квартално кафене. Пристига сервитьорката, поръчвам си редовната водка без кола. Сервитьорката примигва притеснено и ми се извинява - забранено й било да сервира алкохол.
Ха сега, де! Доколкото си спомням, подобни забрани се налагат в деня на избори, а днес избори няма...
- И що така?
- Заради концерта.
- Какъв концерт? - вдигам високо вежди.
- Ама как, не знаете ли?! - вдига своите и сервитьорката. - От осемнадесет часа в зала "България" ще свирят цигуларите Минчо Минчев и Васко Василев! Ще изпълнят произведения на Брамс, Вивалди, Моцарт, Паганини и Рахманинов.
- Е, хубаво - въздъхвам, - нека си свирят. Нека си изпълняват. Но защо по тая причина вие сега няма да ми донесете една водка без кола? Каква е връзката?
И момичето ми обясни.
Всичко било заради феновете на Минчо и Васко. При всеки концерт на двамата феновете им се биели помежду си, хвърляли бомбички и бутилки в залата, чупели столове и полилеи, полицията едва успявала да ги озапти. Та затова, има ли подобен концерт, в близките до залата квартали се забранява продажбата на алкохол и се засилва полицейското присъствие.
- Агитките обаче - тъжно сподели сервитьорката - се запасяват с пиене от предния ден и пристигат на концерта готови. Въпреки това забраната за сервиране на алкохол е в сила.
И мигом в потвърждение на думите й по улицата край кафенето се зададе младежка орда. Меломаните размахваха бирени бутилки и крещяха с продрани гърла:
- Мииин-чооо е нъмбър уааан! Сааамо Мииин-чоо!
- Уууу! Кретени! Музикални инвалиди! Сплескани ключсолове!
Това пък се чу откъм друга тълпа, идваща насреща от другата страна. И тази гмеж размахваше шишетии, и тя надаваше пиянски вопли.
Двете групировки се сблъскаха и замлатиха. Под жизнерадостния звън на строшени стъкла продавачките от съседните магазини панически заспускаха металните кепенци. Появи се конна полиция.
- Уууу! Ченгета! Педали! Шибани фа диези! Уууу! - закрещяха и двете агитки, обсипаха с камъни и бутилки конниците и се разбягаха в различни посоки.
Улицата опустя.
- Ей това нещо не мога да го разбера! - поклати глава възрастен мъж с папийонка, след като подуха на капучиното си. - Обичате класическата музика - добре... Харесвате любимия си изпълнител - добре! Но защо са тези диващини? Идете на концерта, слушайте, ръкопляскайте...Защо трябва да се биете, защо трябва да крещите?
- Вие не ходите ли на симфонични концерти? - попита невярващо сервитьорката.
Над папийонката се обозначи гнуслива гримаса:
- Не, разбира се! Ходя само на футболни мачове! И да ви кажа - аз съм от "Левски", а съседът Хаджиниколов е от ЦСКА. Но двамата никога не сме се скарали на футболна тема. Отидем под ръка на стадиона, гледаме, радваме се на играта. Днес спечели единият отбор, утре - другият, има ли значение? Удоволствието е да наблюдаваш играта...
Поръчах си аз пък едно мокачино и се замечтах. Ех, кога ли и музикалните фенове ще започнат да разсъждават като футболните...
