Едип цар се ослепил, като научил, че някога убил баща си и се оженил за майка си. "Имал цар Едип навярно в повече едно око" - пише Хьолдерлин за съвестта на мъдрия и наказан от съдбата цар на Тива. "В повече едно око" има и Ричард Ран. За съвестта - не зная, но прозорливостта му личи още в плана за преход на България към пазарна икономика, нахвърлян от ръководен от него колектив през 1990 г. по поръчение на министър-председателя Андрей Луканов, комунист трето поколение. Тя се потвърди и тая седмица в статия за "Вашингтон таймс". От нея в. "Труд" любезно препечата частите за похвалната ни политика под призивното заглавие "САЩ да се учат от България". Има защо:



Р. Ран ни дава за пример сред бурното море



на борсови спадове и банкови фалити, чиито вълни потапят островни държави като Ирландия и Исландия. Като оставим встрани фалцовото самохвалство на г-н Ран, всеки, присъствал на някоя "презентация" на съветници от Световната банка, Международния валутен фонд или Европейската комисия, ще си спомни, че доскоро тъкмо тия острови бяха сред неизменните примери, които трябва да следваме. А сега - изненада; не толкова, че примерите са потънали, колкото, че България дрейфува като остров на стабилността из вашингтонския и софийския печат.

Изненадата е само за външни наблюдатели, скъпоплатени експерти и неподслушвани журналисти. За нас то е непосредствена очевидност има-няма двадесетина години. Стига да се водим по определението, което циклично се появява в правителствени и проправителствени изявления като характеристика на мястото и състоянието на България при всякакви кризи. Досега те бушуваха предимно из Балканския полуостров, където страната ни се хвалеше и самохвалеше като остров на стабилността. Кризите вече са световни, но определението си остава. Какво по-голямо доказателство за правилността му?

Иначе, потърсите ли по мрежата или в справочници "остров на стабилността" на всякакви езици, ще видите, че става дума за сравнително скорошно определение, което



се отнася най-вече за тъмната област на атомната физика



и магическите числа. С него се описва субатомното състояние на елементи с дълъг период на разпадане. Някои от тях със сигурност са по-стари от Земята и ще продължат да съществуват след неминуемия й край. В нашите сектори на мрежата това катастрофично отнасяне липсва. За сметка на него изскача бодрата метафора за икономическо, политическо, етническо и т.н. състояние на Родината. И никаква атомна физика. Така е, защото всъщност "остров на стабилността" е метафизическо определение. Вероятно то идва още от мита за Атлантида, която и след потъването си е пример за осъществена и осъществима утопия. Четете Платон, а и някои български историци, които я разполагат в Черно море, и ще разберете.

Но и без четене е ясно. Достатъчно е да си спомните как ни убеждаваха, че е възможна окончателна и безвъзвратна победа на социализма в отделно взета страна, макар да е по-добре това да стане в световен социалистически лагер. Днес ни карат да вярваме, че в отделно взета страна - естествено, нашата -



е възможен и безкризисен капитализъм



Няма как да е иначе, щом кадрите са същите, използваме ли знаменитото обяснение на Станислав Стратиев за еднаквата убедителност на комунизма и антикомунизма у нас. Ето защо, когато флагманите на свободния пазар стигат до национализация на банки, пенсионни фондове и големи фирми, в острова на стабилността няма и намек за това. Затова е известен отговорът на ехидното опозиционно питане: "Какво предприема правителството срещу финансовата криза?". Познахте: "Нищо подобно. България е остров на стабилността."

Намеци за нестабилност правят обикновено хора от миналото. Те си спомнят застойния социализъм и питат ли ги "Кога ще се почувствате сигурни?", отвръщат като оня пенсионер, комуто хвалбите на Р. Ран и отговорите на правителството са му през...(цензурирано). Точният отговор: "Когато пенсията ми стигне за отопление, ток, лекарства и, може би, храна?", все още не се цензурира в приличните медии. Той е цензуриран в правителствената програма - неприлично. Свидетелство за това е препоръката на Министерството на финансите пенсиите да се увеличат едва след 1 юли 2009 г. по "швейцарско правило" с 19.5%. Зад това подсладено обещание личи трезвата сметка на всеки национално отговорен политик при сковаването на бюджетната макрорамка. Как тъжно кънтят пироните върху ковчезите, в които през зимните месеци ще влязат доста пенсионери; как весело обаче дрънчат парите в хазната! Милион да са, пак е кяр за бюджета; ще се спестят тъй нужните преди избори средства. Пък и през октомври някои от пенсионерите току-виж се уредили с почивка на море, запази ли се същото правителство.

Както винаги, седмицата ни дари с други забележителни неща: доразклати се ДАНС; в Германия осъдиха немски предприемачи, обвинени за източване на милиони по проекти на САПАРД с български фирми; банките взеха да отказват обезпечения на кредити с панелки; все по-натрапчиво се появяваха предвиждания за цените на земята и съвети за продажба; токсикологията на "Пирогов" се напълни с ученици, пияни от щастие след концерт; Брендо каза, че тайно се срещнал с Румен Петков; Румен Петков отрече; Мони Паси пак откри "голяма придобивка за нас", този път в лицето на Нейно превъзходителство Нанси Макълдауни, новия посланик на САЩ у нас.

Но сред всичко сияе ей това: 15-годишната Боряна от с.Спасово, Добричко, роди първото си дете на 7 октомври; на 8 октомври майка й Анка роди чичо му, който пък е десето дете на двойно щастливата 34-годишна баба. Е, кой ще ражда така напористо през година, ако не е уверен, че обитава тъкмо остров на стабилността?