Не е вярно, че у нас няма гражданско общество. Има, корените му са още във Възраждането и под една или друга форма то винаги е съществувало. А откакто сме в ЕС, гражданското ни общество на няколко пъти откровено разтресе държавата. Ако преди една година учителите имаха по-читави синдикални лидери, те можеха дори да бутнат правителството.

Ние не сме като унгарците, които за една изпусната реплика от премиера си организираха вълна от протести. Не сме и като французите, които само защото искат да работят 35, а не 40 часа седмично са готови да парализират цялата си страна. Българското гражданско общество рядко излиза на показ, шумните обществени прояви не са твърде характерни за него. То обаче съвсем не се изчерпва с попържане на лицата от новините вечерно време, усилващо се правопропорционално на всяка следваща ракийка.

100-те български знамена, които преди дни се вяха в ямболското село Бояджик в знак на протест срещу осъдителната присъда на полицая Митко Чавдаров, спасил националния флаг от поругаване, категорично опровергават гробокопачите на гражданското ни общество. Преди няколко месеца Чавдаров изгони от двора на местното училище група пияни цигани, опитващи се да скъсат трибагреника от пилона. Военният съд в Сливен обаче, очевидно загрижен за безценния ни етнически модел, взе решение Чавдаров да бъде уволнен дисциплинарно и да му бъде наложена глоба от 1000 лв. Хората в Бояджик протестираха не само в защита на Чавдаров, а и срещу бездействието на прокуратурата, която досега не е повдигнала никакво обвинение срещу ромите, което води до увеличаване на кражбите в селото.

Като изключим обезпокоителния факт, че ромите много често са катализатор на сдружването на българите, обстоятелството, че у нас има хора, които са загрижени за българския трибагреник, е много окуражително. Така де, знамето не се яде, не се пие, не е ваучер за някоя услуга, не се раздава като награда от тв игра. Но докато у нас има хора, които са загрижени за трицвета ни, България няма да бъде затрита, въпреки всички старания на политиците ни.

Обществената защита, която получи в Бургас граничарят Михаил Цонков, който при схватка с турски бракониери в наши води застреля един от тях, също натежава везните в полза на гражданското ни общество. Очевидно е, че ние, българите, като всеки друг народ, имаме нужда от герои и сме готови да ги браним, щом ги открием. Отнемането на човешки живот, разбира се, винаги е тъжно събитие, независимо от обстоятелствата. Но готовността да се влезе в схватка за защита на българската граница е кураж. Твърде дефицитно качество в нашето време на шушумигщина и дребни тарикатлъци.

Българските граждани са достатъчно активни, за да се организират и при битови въпроси. Пенсионерите, например, доста остроумно иронизираха на жълтите павета социалния министър Емилия Масларова и идеята й да прати част от тях на море. В София вече върви усилен дебат "за" и "против" предложените в парламента ограничения за присъствието на кучетата в апартаменти. Той е гарниран с подписки, събирани по кафенета, офиси и улици. Във Варна жителите на Цветния квартал се вдигнаха на протест срещу липса на улици в техния район и заради неспиращите строежи. В някои градове гражданите дори сами се организират, за да си построят улици.

Това са само някои от примерите, че и ние можем да бъдем граждани. И по национално значими поводи, и за по-дребни битови въпроси. Политиците ни, разбира се, често се опитват да се възползват от обществените недоволства, с което ги компрометират. Но това не означава, че гражданите трябва да се откажат от защита на интересите, само защото се страхуват да не бъдат употребени от политиците. Напротив - зачестилите случаи на гражданско недоволство кара управляващите все по-често да се съобразяват с него. Пример - доста министри, висши чиновници и топченгета си отидоха през последните години. Вярно, бяха изпратени с благодарности и все още не са станали клиенти на прокуратурата, но все пак си отидоха. Така че всяко гражданско недоволство е малка стъпка към промяната на олигархичната ни обществена система.